Тили Багшоу - Дуел

— О, стига, не плачи — обви ръка около рамената й Линда и изгледа сина си намръщено.

Мразеше скандалите им. Откак бяха станали гаджета, бе прекарала безброй щастливи часове в мечти за великолепна светска сватба, отразена в „Хелоу“. Представяше си Джаспър, красив и елегантен пред олтара, и себе си, майката на младоженеца… в какво? Може би в костюм на Джон Галиано? Или нещо по-консервативно, например „Стела Макартни“?

Но мечтата й нямаше да се осъществи, ако Джаспър продължаваше да се налага и да разстройва момичето.

— Джаспър, скъпи, мисля, че трябва да се извиниш — каза тя строго. — Виж как разстрои Рейчъл.

— Но, мамо — извика той вбесено. — Това е порно!

— Какво е порно? О, здравей, Рейчъл.

Сесил, завърнал се от първата си сутрешна обиколка из конюшните, влезе в кухнята в търсене на чаша горещ чай. Все още бе адски слаб, помисли си Рейчъл небрежно. А Линда й бе доверила, че след инсулта енергията му бе намаляла ужасно. С изключение на няколко нервни клиенти, които го бяха напуснали уплашено, коневъдната ферма се бе съвзела напълно след проблемите с конския грип. Сесил имаше доста работа и усещаше тежко липсата на Мили и безценната й помощ из двора. Очевидно бе, че управлението на Нюуелс го изморяваше много повече от преди.

— „Заредени“ — поясни Джаспър горчиво. — Рейчъл си въобразява, че ако си покаже циците пред всички в страната, това ще помогне на кариерата й.

Линда ахна и прошепна ужасено:

— Не би… искам да кажа… не е наистина… порнография… Нали, Рейчъл?

— Не, не — небрежно каза Сесил. — Разбира се, че не е. Престани, Джаспър. Ти самият четеш „Заредени“. Не е „Пентхаус“ все пак.

— Вероятно — промълви Рейчъл тихо, все още в ролята на дълбоко наранена — вероятно бихме могли да го направим заедно. Нещо като любимата двойка на медиите?

— Е — изсумтя Джаспър. — Това ще помогне, предполагам.

Пипнах те, помисли си Рейчъл. Честно казано, ако не беше толкова жалко, щеше да е смешно. Джаспър не можеше да понесе мисълта, че тя ще е в светлините на прожекторите. Но веднага щом му намекна, че и той може да участва, промени мнението си.

— Както и да е — подсмръкна тя, — не сме длъжни да вземем решение веднага.

Джаспър я дръпна в скута си и Линда въздъхна облекчено. Заминаването на Мили за Америка бе нанесло сериозен удар на светските й домогвания. Но сега ударът бе смекчен от процъфтяващата любов между двамата красиви младежи.

— Е — каза тя жизнерадостно, — трябва да се захвана с градинарството. Оставям ви да си поговорите на спокойствие. Хайде, Сесил.

— Ама още не съм си изпил чая — възрази съпругът й тъжно.

— Няма значение — твърдо отсече тя, като го хвана под ръка и го дръпна навън.

Няколко дни по-късно в Калифорния бе слънчево и красиво за откриването на родеото в Балард.

Въпреки заядливите реплики на Съмър, Балард всъщност беше голямо и нетърпеливо очаквано събитие в местния календар. Нещо като смесица между панаир и сериозно надбягване. В продължение на три дни в края на ноември малкото градче, състоящо се от няколко викториански къщи от двете страни на тясно шосе, старо училище от червени тухли и две порутени, но добре посещавани църкви, се превръщаше в оживен център на търговия, хазарт и диво забавление.

В девет сутринта пикапи и ремаркета за коне задръстваха пътя и вече бяха запълнили трите огромни полета, които местните фермери даваха под наем всяка година. Търговци от Лос Оливос и Санта Инес, дори от Санта Барбара и Окснард, бяха пристигнали часове по-рано, готови да продават всичко — от пресни плодове и зеленчуци до свещи, сапун, мебели, дрехи и земеделско оборудване — на стотиците семейства, които се стичаха в града. Някои от тях бяха сериозни запалянковци по надбягванията. Други се интересуваха повече от традиционните каубойски състезания като мятане на ласо и надбягвания в бъчви или от по-веселите конкурси като печене на кексове и отглеждане на зеленчуци. За майките и бащите бяха издигнати безброй будки за бира. Децата се забавляваха с разнообразни игри. Разбира се, имаше и хиляди будки за залози, за да бъде сигурно, че всички ще се забавляват и най-вече ще харчат пари.

Мили пристигна в девет и петнадесет с Дилън и се зашемети от гледката.

— Мили Боже — подсвирна тя нервно, когато Дилън паркира ремаркето в запазеното им място до пистата. — Никога не съм виждала толкова много хора накуп. Мислех си, че това е само дребно местно състезание.

— Такова е — потвърди той, като изключи двигателя и разкопча предпазния колан. — Но в каубойските среди „местно“ е широко понятие. Миналата година тук имаше дванадесет хиляди души. Според мен днес са повече.