Тили Багшоу - Дуел

Да, не бе трудно да се разбере кои от децата си обичаше Джими. Нищо чудно, че Кенди се държеше толкова грубо с доведената си дъщеря. Очевидно следваше примера на мъжа си.

— Той иска да говори за коне, нали, хлапе? — продължи Джими.

Преди Боби да успее да отговори, Тод се намеси агресивно.

— Започваме на дребно в Хайуд, но репутацията на Боби като треньор е незаменима и имаме страхотни надежди. А по отношение на помещенията, никой в Калифорния не може да ни съперничи.

— Така ли? — удиви се Джими. — И вече тренирате там?

— Само моите коне — уточни Боби. — Довел съм едно младо момиче от Англия, много обещаваща жокейка, с която работя в момента.

Джими погледна Тод.

— Мили, нали? Сексапилното парче?

Боби впери убийствен поглед в съдружника си. Сексапилно парче? Така ли мислеше за нея?

— Тя е на седемнадесет години — ледено подчерта той. — Още е дете.

— Бих искал да се запознаем — усмихна се Джими, без да обърне внимание на враждебността му. — От години търся добър жокей, когото да издигна. Ако наистина е толкова добра и сексапилна, както твърди Тод, може да натрупа цяло състояние от сделки със спонсори. С подходящата помощ, разбира се…

Боби стисна зъби толкова силно, че го заболя. От идеята Джими да „помага“ на Мили или дори да се запознае с нея, му се доповръща. Колкото до интереса на Тод… щяха да си поговорят по-късно.

Опита се да увери себе си, че тези чувства бяха продиктувани от желанието да я защити, но дълбоко в сърцето си знаеше, че не е така. Страхуваше се да не я загуби. С всеки изминал ден невероятният й талант като жокей ставаше все по-очевиден. Колко ли време щеше да мине, преди Мили да поиска да разпери крила и да полети сама? Нямаше да е достатъчно дълго, това бе сигурно. Щеше да започне да пътува по състезания, наобиколена от акули като Прайс, че дори и по-лоши. А той нямаше да може да я предпазва винаги.

И от къде на къде, по дяволите, Тод я зяпаше като някакъв перверзник и подхвърляше в главата на Прайс идеи за кариерата й?

— Мили още не е готова за национална кариера — каза той по-грубо, отколкото бе възнамерявал. — А когато стане, аз ще съм нейният мениджър. Тя се интересува от ездата, а не от спонсорските сделки.

Джими се разсмя.

— Не се заблуждавай, Камерън — отвърна той, като запали отново пурата си, която пушеше дори когато ядеше. — Всички искат слава. Особено жените.

— Мили не иска — изръмжа Боби. — И не е жена. Все още е дете.

Тод не каза нищо и остави разговора да се върне в по-безопасни води. Но мислите му препускаха лудо.

Очевидно Боби си падаше по Мили, и то адски много. Интересно.

Още не бе решил как точно би могъл да се възползва от това. Но ако искаше да сложи ръка върху петрола някой ден, трябваше да започне да търси слаби звена в бронята на Камерън.

Може би в лицето на госпожица Мили Локуд Гроувс щеше да намери такова.

Ноември в Кембриджшир беше сив и мрачен както винаги. Дебелите облаци не бяха успели да смекчат хапливия сибирски вятър, който виеше в оградите и превръщаше дъждовните капки в остри иглички. Хората трепереха под якетата и шапките си и мечтаеха за пролет или поне за леко затопляне.

Рейчъл беше свикнала с това. Яздеше при всички климатични условия, но лошото време все пак я потискаше. Днес, когато блестящото зимно слънце най-после склони да се появи и облаците изчезнаха от бледосиньото небе, тя се събуди в необичайно добро настроение.

Пусна радиото в новия безумно скъп мерцедес кабриолет, който родителите й бяха подарили за осемнадесетия рожден ден, и се отправи към Нюуелс. Напоследък прекарваше там все повече време. Но снощи й писна и реши, че има нужда от почивка от Джаспър и вечното му хленчене. След провала в Епсъм кариерата му бе тръгнала надолу със същата скорост, с която нейната се издигаше към висините. В резултат на това самочувствието му, което си бе крехко и в най-добрите моменти, сега се нуждаеше от вечно внимание. По принцип я биваше да слуша търпеливо и без да се смее на абсурдните му теории за конспирации, които обясняваха защо не го търсеха за повече надбягвания. Тя дори го хвалеше прилежно всеки път, когато правеха секс. А и бе здраво залепена за него винаги, когато се появяваха в обществото. Но понякога дори тя се нуждаеше от спокойно място, където да отиде да покрещи.

Но си струваше, помисли си, присвила очи заради яркото слънце. Отначало, когато Сесил реши да позволи на Мили да отиде да се състезава в Америка, Рейчъл побесня. Едва не заряза Джаспър още тогава. Ходеше с него само за да дразни Мили. И защо да си прави труда да продължава, щом Мили нямаше да е в страната?