Тили Багшоу - Дуел

Дори след като Мили бе принудена да се откаже от ездата на петнадесетгодишна възраст — Сесил й забрани да язди след травма на врата, която едва не я уби, Рейчъл продължи да демонстрира ненавистта си. Сега, две години по-късно, отношенията между момичетата се бяха влошили още повече. Дори само споменаването на името на Рейчъл подлудяваше Мили, а мисълта, че неприятелката й язди прочут кон като Звездата на Витлеем, накара кръвта й да закипи.

— Скъпа, стой кротко — сгълча я Линда. — Пак ще си измачкаш роклята.

— Купил я в Кийниленд миналия сезон за повече от милион — каза Сесил, отговаряйки на първия въпрос на дъщеря си, но не и на последния. — Ала никога не я е пускал по състезания. Великолепен кон е. Все още е девица, така че може да е доста нервна с Лесна победа. Трябва да съм там, в случай че играта загрубее.

— Съмнявам се, че ще стане така — подхвърли Мили небрежно. — Ако кобилата е като останалите жени от семейство Дилейни, ще си разтвори краката, преди да успееш да кажеш „разглезена кучка“.

Сесил се засмя, а Линда погледна ужасено дъщеря си.

— Мили! — строго я укори тя, тъй като не можеше да търпи грубия, неподходящ за дама език. — Не трябва да говориш така. А сега остави баща си на мира. Той има доста работа, а също и ние.

Сесил се възползва от забележката й, за да изчезне, и остави дъщеря си на произвола на съдбата.

— Наистина ли трябва да съм облечена така? — запита момичето мрачно, като се протегна и отвратено докосна панделката на гърба си. — Тя прави задника ми да изглежда гигантски.

И защо, по дяволите, изобщо трябваше да ходи на тъпия дебютантски бал? Всички тези приготовления я влудяваха. Майка й, макар и изпълнена с добри чувства, бе патологичен катерач в обществото и дебютантският бал на Мили бе последният й и най-вбесяващ план да уреди дъщеря си с „добър“ приятел. В този случай „добър“ означаваше титулуван, образован в „Итън“ и бъдещ наследник на три четвърти от Шотландия: атрибути, които означаваха всичко за Линда, но абсолютно нищо за Мили.

— Ами синята? — попита Мили с надежда.

— Онази, която носеше на празненството в Жокейския клуб миналото лято? — изненадано извика Линда. — Но тя е от миналия сезон, скъпа. Пък и каза, че я мразиш, защото те правела безцветна.

— Да, така е — съгласи се Мили, като се измъкна от розовата рокля и нахлузи бричовете си въпреки протестите на майка си. — Но е по-малката от двете злини.

Макар да не можеше вече да язди, Мили прекарваше колкото се може повече време в конюшните, тъй като отчаяно искаше да е близо до любимите си коне, и никога не се бе отказала от навика да носи любимия си костюм за езда.

Тя посочи купчината розови рюшове на пода и се намръщи.

— Наистина, мамо — потръпна Мили, — ако смисълът на този пазар на стада е да накараш едно от смотаните момчета без брадички да ме хареса, голяма глупост е да ме изпратиш там в проклетата рокля.

— За последен път, скъпа, това не е пазар на стада — отвърна Линда отчаяно.

Самата тя произхождаше от скромно семейство. Беше израснала в малка къщичка в покрайнините на Кеймбридж — факт, който криеше с всички сили от останалите съпруги от обществото в Нюмаркет, макар че те, разбира се, знаеха за това от години. Линда се трудеше като роб, за да се увери, че Мили никога няма да бъде лишена от светските възможности, с които тя самата не бе разполагала като момиче. И заслужаваше поне малко ентусиазъм и благодарност за усилията си.

— Говорим за дебютантски бал — въздъхна тя. — И ако оставиш настрана предубежденията си, може дори да ти хареса. Когато бях на твоята възраст, бих убила, за да присъствам на подобно събитие. Да, бих убила.

— Когато си била на моята възраст, вероятно е имало някакъв смисъл — заяви Мили нетактично. — Кралицата щеше да е там, а сега ние трябва да правим реверанси пред някаква проклета торта. Ще приличам на пълен идиот.

Намръщена, Мили обу ботушите си за езда и грабна мърляв зелен пуловер, покрит с котешка козина, тъй като древният котарак на Локуд Гроувс, Лутър, бе спал върху него. Осъзна, че все още диадемата е на главата й, когато се опита да нахлузи пуловера.

— Внимавай! — изпищя Линда, като видя как дъщеря й задърпа грубо крехкия накит. — Ако я счупиш, няма да се приближиш до конюшните през следващите стотина години. Остави ме аз да я сваля.

Заплахата да бъде отдалечена от конете бе единствената, която дъщеря й приемаше сериозно. Докато Мили беше дете, можеха да я принудят да си напише домашното или да си разтреби стаята само с обещание за вечерна езда или позволение да придружи баща си, когато отива да купува коне. Сега беше на седемнадесет години, но някои неща не се бяха променили.