Тили Багшоу - Дуел

— Баща ти — поде Бремо, като прекъсна паникьосания му вътрешен монолог.

За миг Боби реши, че не бе чул правилно.

— Какво? Баща ми? Не разбирам.

— Съжалявам — промърмори възрастният мъж с неудобство. — Не знам как да го кажа… той е починал, Боби. В съня си. Преди около четири часа.

Боби се вторачи безмълвно в кръглото лице срещу себе си.

Не е възможно! Сигурно е станала грешка. Не трябваше да се случва. Не беше готов.

— Уредих хеликоптерът да те закара до летището в Ница след половин час. Разбираш, нали?

Бремо го погледна загрижено. Вероятно момчето не бе разбрало слабия му английски. Продължи да чака отговора на Боби, но той изглеждаше втрещен от шока.

— Боби? Добре ли си?

Замаяният младеж едва успя да кимне.

— Ъъъ… да… добре съм. Разбирам — отвърна тихо. — Благодаря ти.

— Ужасно съжалявам.

Бремо протегна ръка и я сложи на рамото му. Внезапно вината, която изобщо не изпитваше преди няколко минути, халоса Боби в корема с пълна сила. Ханк беше мъртъв. Баща му. Мъртъв. И сега този французин, абсолютно чужд човек, се опитваше да го успокои, без да знае, че преди пет минути Боби бе чукал жена му. Същата жена, която сега се криеше в гардероба.

Стори му се, че е попаднал в тъпа комедия. Само дето не беше смешна.

Баща му беше мъртъв.

— И аз съжалявам, Паскал — прошепна той, едва ли не на себе си. — Повярвай ми. Съжалявам повече, отколкото можеш да си представиш. За всичко.

Мили Локуд Гроувс се вторачи отчаяно в отражението си в огледалото.

Намираше се в спалнята си в Нюмаркет, издокарана в гротескна розова бална рокля с рюшове, допълнена с бели ръкавици, перлите на баба й и диамантена диадема върху сложната фризура, в която бяха вдигнати кестенявите й къдрици.

— Моля те, мамо, не — изстена тя. — Ужасно е. Приличам на торта.

Макар самата да не го осъзнаваше, Мили всъщност бе изключително красиво момиче, нещо, което дори чудовищната рокля не можеше да скрие. Висока метър и шестдесет, тя имаше идеалната фигура на жокей: слаба и момчешка, макар че през последната година бе развила доста голям бюст, който я притесняваше и подскачаше, когато тичаше, дори и със сутиен.

Тя насочи вниманието си от роклята към лицето си и се намръщи. Мразеше луничките по носа си и пълните съблазнителни устни, които пречеха на конярите на баща й да заспят, а според нея бяха прекалено грозни и големи за лицето й.

Единственото нещо, което Мили харесваше у себе си, бе косата й. В редки случаи я пускаше и по гърба й се разстилаха гъсти лъскави кестеняви вълни, които напомняха на грижливо вчесаната опашка на породисто пони. Но днес дори косата й не можеше да помогне, тъй като майка й бе настояла да я вдигне в сложна прическа под абсурдната диадема. Мили се чувстваше като балерина от евтина музикална кутийка.

— Торта? Глупости, скъпа — отвърна Линда Локуд Гроувс, като пристъпи напред и приглади внимателно гънките по полата на дъщеря си. — Изглеждаш великолепно. Нали, Сесил?

Бащата на Мили, който неразумно бе надникнал в стаята на път към конюшнята, хвърли бърз поглед на отчаяното лице на дъщеря си и решителната усмивка на съпругата си и реши да не се намесва.

— Аха — изсумтя той неутрално, като си погледна часовника многозначително. — Съжалявам, момичета, не мога да остана при вас. След половин час Майкъл Дилейни ще доведе новата си кобила да се запознае с Лесна победа. Трябва да се уверя, че старчето ще може да изпълни задачата си.

— Да я изпълни? Лесна работа — заяви Мили с негодувание в гласа. — Разбира се, че ще може. Той е звезда. Тъпата кобила на Дилейни е късметлийка да е около него. Обзалагам се, че тя е някакво древно чудовище.

— Съвсем не — засмя се Сесил. — Става дума за Звездата на Витлеем.

Мили ококори очи. Звездата на Витлеем бе потомка на световноизвестни родители. Майка й бе трета в дербито в Кентъки преди пет години, а баща й — Звездна светлина — бе победител в Гудууд.

— Не знаех, че Дилейни я е купил. Кога стана това? Рейчъл яздила ли я е вече?

Рейчъл Дилейни беше заклет враг на Мили. И двете бяха деца на най-прочутите коневъдски семейства в Нюмаркет. Бащата на Рейчъл, сър Майкъл Дилейни, беше богат собственик на коне. Сесил Локуд Гроувс ръководеше Нюуелс, една от най-уважаваните и преуспяващи коневъдни ферми в страната. Момичетата се мразеха още от детската градина. По някакви причини, известни само на Рейчъл, тя винаги бе обичала да тормози горката Мили, чието единствено престъпление като малко момиченце бе, че яздеше по-добре от съперницата си, макар да бе една година по-малка.