Тили Багшоу - Дуел

Като повечето каубои, Ханк гледаше на конните състезания като на анатема за западната култура. Може и да бяха чудесни за арабските шейхове и милиардерите с лъскави ферми в Кентъки, но не струваха за истинските работещи хора, свързани със земята и стадата си, горди наследници на старите каубойски традиции.

Боби никога не ги бе разбирал. Гордееше се с каубойските си ботуши, но най-вече обичаше конете. Всички видове. От дивите мустанги до екзотичните арабски породисти жребци. Баща му по-скоро би умрял, отколкото да види Хайуд използван за друго, освен за развъждане на добитък. Но какво лошо имаше в това да прилагаш традиционните си каубойски умения и техники в обучението на състезателни коне? И къде беше писано, че ранчото е само за стада говеда и нищо друго?

Един ден. Един ден, когато Хайуд станеше негов…

Боби забрави за мечтите си, стреснат от докосването на студена ръка до гърба му.

— Извинявай. Уплаших ли те?

Беше Шантал, младата и изключително красива съпруга на Бремо. Не я беше чул да влиза, а студените й пръсти върху кожата му го бяха изтръгнали от унеса му, макар допирът им да не бе неприятен.

— Не — кратко отвърна Боби, който също като баща си бе лаконичен човек.

— Почуках — излъга Шантал, — но явно не си ме чул. Изглеждаш отнесен, сякаш си на хиляди километри оттук.

Половин французойка и половин венецуелка, Шантал притежаваше мургавата знойност, типична за Южна Америка, макар че английският й бе безукорен и без следа от акцент. Но колкото и да бе странно, хладният английски глас, който идваше от сексапилното южняшко тяло, само засилваше привлекателността й.

Боби прехапа устни и се опита да не мисли за секс. Представи си гола учителката си по математика от осми клас. Това обикновено вършеше работа, но не и днес.

Тя е съпруга на Бремо, напомни си той строго. Не трябваше. В никакъв случай не биваше да го прави.

— Мислех, че може да искаш компания — каза тя с престорена невинност, после бавно зарови пръсти във влажните къдрави косми по гърдите му.

Боби усети неизбежната ерекция и си пожела да имаше нещо повече от хавлиена кърпа между него и зашеметяващото момиче. Не му помогна и това, че Шантал изглеждаше още по-красива от обикновено, издокарана в къса жълта рокля, която едва удържаше пълните й гърди с цвета на капучино.

— Не, благодаря, предпочитам да остана сам — отвърна той, като се опита да прозвучи категорично.

Започна да отмества ръката й от гърдите си, но кой знае как пръстите му се сплетоха с нейните. Тя прикова в него поглед, изпълнен с недвусмислена покана.

Мамка му! Нямаше да е лесно.

Сърцето му запрепуска лудо, а пенисът му потръпна, сякаш го бе ударил ток. Боби едва успя да си поеме дъх.

Беше предвидил това, разбира се. Шантал беше безсрамна флиртаджийка. От първата сутрин, когато бе пристигнал в имението, тя бе започнала да се „отбива“ в ринга, където той работеше с Мираж. И често не носеше друго, освен къси дънкови шорти и горнище на бански, което би подхождало на стриптийзьорка от Лас Вегас. Не че я винеше за мераците й. Съпругът й не беше красива картина. Меко казано. Истината бе, че Паскал Бремо бе тлъст, мрачен, вонящ на чесън калтак. Освен това беше адски стар и прекарваше деветдесет процента от времето си в командировки, оставяйки младата си красива и отегчена жена сама. Какво можеше да очаква?

Но си оставаше фактът, че жените и обучението на конете не можеха да се смесват. Боби негодуваше срещу всичко, което можеше да го разсее, докато работеше, а мадам Бремо определено влизаше в тази категория. Опитваше се да не й обръща внимание, дори се държа грубо няколко пъти, като й каза да го остави на мира и да не идва в конюшните, тъй като не се интересува от нея. Но това само й бе вдъхнало още повече решителност.

Тази вечер беше последната, в която Паскал щеше да отсъства от дома си. А и Боби не работеше в момента.

— Слушай — прошепна той и се опита да отмести поглед от зениците й, които бяха толкова разширени, сякаш я бяха инжектирали с успокоително за коне. — Това не е добра идея. Съпругът ти…

— Не е тук — довърши тя вместо него, като го бутна към леглото и пъхна ръка под кърпата му. — Но ти си. Странна работа — усмихна се широко, като стисна пениса му, — Дювал смята, че си прекалено мек с Мираж. Но на мен изобщо не ми се виждаш мек.

Майната му.

Боби изстена и залитна към леглото, повличайки я върху себе си. Знаеше, че не трябва да го прави, не и със съпругата на Бремо, но момичето беше като природна стихия. Да се опитваш да й устоиш, бе все едно да се мъчиш да обърнеш прилива с голи ръце. Нужно бе да си много по-силен мъж от него.