Тили Багшоу - Дуел

Агонизиращо бавно тя започна да го гали, като облиза дланта си, за да я навлажни. Боби инстинктивно се повдигна към нея и затвори очи за момент. Когато ги отвори, откри, че тя бе коленичила над него и вдигаше лимоненожълтата си рокля, която разкри липсата на бикини. Тъкмо когато Шантал се канеше да седне отгоре му, той я сграбчи през кръста и я метна по гръб.

— Какво правиш? — изкикоти се тя, после ахна, когато той се настани върху нея и разтвори краката й.

— Не обичам момичета отгоре — отвърна Боби и проникна в нея с такава сила, че Шантал трябваше да се хване за таблата на леглото.

Боби се наслаждаваше на секса, но никога не му се бе отдавал с такава страст както на конете. От шестнадесетгодишна възраст бе привличал жените лудо и бе приемал предоставените възможности небрежно. Наслаждаваше им се като на добра игра голф или на порция домашно приготвени ребра.

Имаше и жени, които обичаше, разбира се. Майка му, на която държеше въпреки всичките й недостатъци. Тара и Съмър Макдоналд, дъщерите на управителя на ранчото на баща му, които му бяха като сестри. Но никога не се бе влюбвал и не бе имал сериозна приятелка. Дори не се бе сещал за това.

Но пълната липса на желание за обвързване не отблъскваше жените. Небрежното му отношение само засилваше желанието на нежния пол. За съжаление, опитът не го бе превърнал във внимателен любовник. Тъй като момичетата падаха в скута му като презрели ябълки, Боби никога не се бе мъчил да сдържа естествения си егоизъм в леглото. На двадесет и три години все още се стремеше само към собственото си удоволствие и изобщо не се замисляше за нуждите или желанията на партньорката си.

Сега усети, че оргазмът му настъпва почти веднага, но не направи опит да се сдържи и експлодира в нея, като зарови лице във врата й, за да приглуши стона си.

Шантал изглеждаше развеселена, а не обидена от действията му и явно не бе възмутена, че тя самата не бе свършила.

— Мили Боже — засмя се, като приглади роклята и оправи разрошената си коса. — Кратко, но сладко, а? Така ли го правят каубоите?

— Нямам представа — ухили се той, доволен, че бе получил каквото искаше. — Ще трябва да ги попиташ.

Боби се възхищаваше на Шантал. Беше рядко срещано същество: красиво момиче с просто отношение към секса. Приятна промяна след лепкавите момичета у дома, които смятаха, че любовта им може да го промени.

— Знам, че трябва да се чувствам виновен — добави той провлечено, като я наблюдаваше как стои пред огледалото и премахва издайническите следи от размазания си грим, — но не изпитвам вина. Прекалено красива си, за да съжалявам.

Шантал се усмихна. От всеки друг тези думи щяха да прозвучат като ласкателство и опит за свалка. Но Боби не си падаше по подобни неща и усетът й подсказа, че комплиментът за него е сериозна работа. Тъкмо се канеше да се обърне и да му благодари с ново предложение за секс, на което не можеше да откаже, когато неочаквано почукване по вратата ги накара да замръзнат по местата си.

— Боби? Там ли си?

Ох, мамка му! Паскал.

— Секунда — извика Боби, като се опита да скрие паниката в гласа си и скочи от леглото. — Не съм облечен. Дай ми една минута.

— Какво, по дяволите, прави той тук? — изсъска на Шантал, като нахлузи панталона си и й махна да влезе в гардероба.

— Не знам — сви рамене тя, очевидно без да й пука от рискованото положение, в което се намираха. — Защо не го попиташ?

Леле, французойките имаха железни нерви. Невероятно! Можеше да се закълне, че я видя да се усмихва, докато се пъхаше в гигантския старинен дрешник.

Боби се зачуди за миг колко ли неверни съпруги от френската аристокрация бяха използвали скривалището преди нея. Вероятно стотици. Но сега не беше подходящ момент да се впуска в историческо проучване. Той я бутна назад, дръпна вратите и превъртя ключа. После си пое дълбоко дъх, за да успокои нервите си, и отвори вратата.

Бремо очевидно току-що се бе върнал от командировката си. Все още бе облечен в официален костюм и изглеждаше бял като чаршаф и по-мрачен от обикновено.

Сърцето на Боби се сви. Възможно ли бе да ги е чул?

— Боби — заговори французинът, като нервно закърши ръце. — Това е много лошо, приятелю. Много лошо.

Мили Боже! Беше ги чул!

Е, ясно. Това бе края на кариерата му, а вероятно и на живота му, ако Паскал се окажеше убийствено ревнив, а той определено имаше такъв вид. И всичко това заради някакво тъпо момиче! Как можа да се държи като такъв глупак? А и работата му с Мираж още не бе приключена…