Тили Багшоу - Дуел

— Надявам се да не го карат да чака дълго — каза Мили, като си погледна часовника. — Вижте го. Готов е да се развихри.

— Добро утро.

Всички въздъхнаха едновременно, когато Джаспър влезе в конюшнята. Изключително хубав и елегантен, висок и мургав, по-големият брат на Мили бе ужасно суетен, да не споменаваме и колко мързелив и разглезен. Любящата му майка изпълняваше всичките му желания от ранна детска възраст — той винаги бе любимото дете на Линда — и вроденият му егоизъм бе придобил ужасяващи размери, граничещи с мегаломания.

— Какво искаш? — намръщи се Мили.

Беше очаквала с нетърпение да помогне при сутрешното чифтосване и последното, което искаше, бе Джаспър да се мотае наоколо и да създава неприятности.

— Ама че очарователно посрещане — нацупи се той.

Джаспър внезапно забеляза отражението си в мърлявото огледало до таблото за съобщения и отдели няколко минути да приглади косата си и да измъкне загнездило се между зъбите парченце спанак.

— Реших да се отбия да ви помогна — обясни той. — Това е всичко. Няма нужда да се дразниш и да изхвърляш играчките си от люлката.

— Глупости — изсумтя Мили, изразявайки мнението и на останалите, които знаеха добре, че Джаспър никога не се бе интересувал от разплода, нито пък бе готов да помогне безвъзмездно. — Тук си, за да видиш Рейчъл, нали?

— Рейчъл? И тя ли е тук?

Престорената му изненада бе абсолютно неубедителна. Също като по-голямата част от мъжкото население на Нюмаркет, Джаспър мислеше Рейчъл Дилейни за великолепна. Е, не толкова красива като самия него, но достатъчно, за да го предизвика да флиртува с нея.

Мили изскърца със зъби. Не стига, че проклетата кучка беше тук, но сега трябваше да търпи и любовчийското настроение на брат си.

— Просто стой настрани и не пречи — изсъска тя. — Кобилата е девица, така че работата може да се обърка.

Девствените кобили бяха прочути с това, че нападаха и ритаха нетърпеливите си любовници. Мили бе виждала не един пострадал от неохотна кобила жребец, при това толкова лошо, че се налагаше да бъде приспан завинаги.

— Стой спокойно — отвърна Джаспър. — Както казах, тук съм, за да помогна. Ще бъда безценен.

— Джей? — възкликна Сесил при влизането си в помещението и погледна учудено сина си, който стоеше пред огледалото с вид на изгубен статист, някак си озовал се на погрешната снимачна площадка. — Какво правиш тук?

— Господи, не и ти — промърмори Джаспър, като отметна назад красивата си глава и си придаде обиден вид. — Вечно ме караш да проявявам повече интерес към оплождането. А когато го правя, почваш да се оплакваш. Не мога да ти угодя.

Сесил се намръщи. Драматизмът на сина му го изнервяше безкрайно. Но Линда винаги бе прекалено мека с момчето.

— Добре, добре — кимна той. — Просто стой настрани, ясно ли е? Това е важна работа. Не искам някой да я прецака.

Джаспър се нацупи.

— Да бе, сякаш бих го направил!

Мили се извърна към баща си и смени темата.

— Как е кобилата? — попита тя загрижено.

— Мисля, че е добре — отговори Сесил. — Нервна е, но я инжектирахме с дормоседан, за да я успокоим. Не смятам, че ще създаде проблеми.

Джаспър присви очи. Мисълта, че всички в конюшнята, включително и баща му, се отнасяха към Мили с уважение, докато самия него третираха като досаден ученик, го подлудяваше. За коя, по дяволите, се мислеше сестра му?

— Знаеш, че Рейчъл е там, нали? — прошепна Сесил на Мили, когато тръгнаха към помещението за разплод.

— Чух.

— Дръж се любезно, моля те.

— Хм — изсумтя Мили. — Ще се опитам.

— Не се опитвай — твърдо каза Сесил. — Направи го. Това е бизнес, Мили. Не искам да вбесиш най-големия собственик на коне заради глупава детинска вендета. Ясно ли е?

— Да, да, добре — кимна тя мрачно. — Ясно е. Ще си държа устата затворена.

— Не се тревожи — прошепна Пабло, когато баща й се отдалечи. — Рейчъл Дилейни е проклета кучка. Всички я мразим.

Мили се ухили.

— Благодаря. Приятно е да знам, че не съм единствената, която я мрази. Джаспър я гледа с оплезен език и дори мама май вярва, че слънцето изгрява от задника й.

— Така ли? — попита Пабло, като повдигна вежди скептично. — Е, ще ти кажа нещо — сниши глас той още повече. — Задникът й е достатъчно голям, за да накара планетите да се въртят около него.

Мили се засмя.

— О, Пабло — извика тя, прегърна го и го целуна по бузата. — Обичам те.

Въпреки неласкателните думи на Пабло за задника й, тази сутрин Рейчъл изглеждаше още по-хубава от обикновено. Застанала до баща си в прилепнал бял клин и високи ботуши, с вталено черно сако за езда, което подчертаваше тънката й талия и гигантски гърди, тя приличаше на Джесика Рабит 1 1 Героиня от анимационен филм, символ на сексапил. — Б.р. , готова за лов.