Тили Багшоу - Дуел

Мили, разбира се, имаше други идеи.

— Но лекарите твърдят, че съм добре, татко — изхлипа тя отчаяно, когато Сесил й съобщи решението си в колата на път към къщи. — Всичките ми праш… преш…

— Прешлени — поправи я Линда автоматично.

— Добре са си. След шест месеца ще са точно такива, каквито бяха преди. Доктор Стафърд го каза. И ми обеща, че мога да се върна на седлото. Моля те, татко, не ми забранявай да яздя. Не можеш да ме спреш! Не можеш!

— Не ми пука какво е казал доктор Стафърд! — изрева ядосано любимият й баща, когото винаги бе обожавала. — Можеше да умреш, по дяволите. Мили, разбираш ли ме? Няма да яздиш вече. Нито след шест месеца, нито след шест години. Не и докато живееш под покрива ми. За твое собствено добро е. И не искам да чувам и дума повече по въпроса.

Разбира се, за негово огромно съжаление, чу още безброй думи. Инатът му бе наследен от дъщеря му и през двете години след разговора им в колата Мили така и не спря да го убеждава да си промени решението. Вярваше, че ако му досажда достатъчно дълго, той накрая ще се предаде.

Но засега това още не бе станало. Междувременно тя бе принудена да наблюдава безутешно как Рейчъл и Джаспър — Джаспър, който имаше ездаческите способности на парализиран бръмбар — започнаха професионалната си кариера като жокеи и заживяха онова, което трябваше да е нейния живот.

Едва изтърпял кошмарно скъпото частно училище, братът на Мили го напусна на шестнадесет години, без да постигне нищо повече от тройка по дърводелство. Планът му бе да се мотае безгрижно, без да върши нищо, но Сесил не бе на същото мнение. Той заяви категорично на сина си, че му предоставя два избора: или да постъпи в армията, където, ако извади късмет и се възползва от връзките си, можеше да влезе в стария полк на дядо си, или да започне да си изкарва хляба като чирак и да стане професионален жокей.

И двете възможности звучаха зловещо на Джаспър, но накрая той избра втората, просто защото мразеше вида на кръв, особено собствената му, а като жокей имаше повече шанс да оцелее, отколкото като войник. Осем години по-късно, навършил двадесет и четири, Джаспър откри, че всъщност работата му не беше толкова лоша. Въпреки липсата на талант, треньорите все още му предоставяха конете си от лоялност към баща му. И макар заплатата да не бе голяма, възможностите да сваля безброй момичета я компенсираха.

Но за горката Мили кариерата на брат й бе като наливане на киселина в отворена рана. А още по-ужасно бе това, че след като вече не се състезаваше, майка й бе решила да се възползва и да си я върне от Сесил, като запълни неочаквано свободното й време с неща, които й се струваха по-женствени — любителски театър и неспирни досадни празненства и балове.

— Няма смисъл да се мотаеш мрачно из конюшните по цял ден и нощ и да приличаш на плашило — настояваше Линда. — Трябва да излизаш повече.

— Честно, мамо — отговаряше Мили възмутено, — караш ме да се държа като пациентка на лудницата.

Линда, разбира се, не й обръщаше внимание. След като в главата й влезеше някаква идея, тя действаше упорито с решителността на танк. Съдбата на Мили бе неизбежна.

Работещите в Нюуелс бяха като семейство и след като бяха свидетели на блажено безгрижното й детство, сега им бе адски трудно да наблюдават мизерните й тийнейджърски години. Не само любовта на живота й — ездата — й бе отнета, но и родителите й изглеждаха твърдо решени да я измъчат докрай, като я превърнат в нещо, което тя не искаше да стане. Влачеха я по безкрайни танци, пиеси и готварски курсове, които момичето мразеше.

Часовете, които Мили прекарваше с Нанси, Пабло и останалите, скоро станаха спасителния й пояс. Те правеха живота й у дома поне отчасти поносим.

Тя се приближи до Лесна победа и се отърка обичливо в рамото му.

— Ще го оставя на мира, ако съм на твое място — посъветва я Пабло. — Тази сутрин е много възбуден. Нали, момче?

Лесна победа, упорит както винаги, реши да докаже, че конярят греши, като замръзна неподвижно и кротко. Но един поглед към „деловия му край“, както го наричаха ветеринарите, го издаде.

— Мили Боже! — засмя се Мили, като погледна забележително издутия му член. — Вижте това нещо.

— Забелязах — кимна Нанси. — А още дори не е видял кобилата. Тя е заключена с дразнител вече от петнадесет минути.

Дразнителите бяха евтини коне, използвани, за да създадат нужното настроение на кобилите, преди истинският им любовник да се появи. Никой не искаше Лесна победа да влезе в помещението за разплод, без да е добре дошъл. Особено когато ставаше дума за партньорка като Звездата на Витлеем.