Тили Багшоу - Дуел

— Разбира се — усмихна се Джаспър. — Получих потвърждение за Оукс. Не бях сигурен дали знаеш.

Мили побесня, когато забеляза как брат й плъзна ръка по облечения в бяло задник на Рейчъл и го стисна нежно.

— Не знаех — възхитено отвърна Рейчъл. — Страхотно е. Сигурно се вълнуваш заради брат си — обърна се тя със злобна усмивка към Мили.

Всъщност Епсъм се бе превърнал в сериозен проблем в семейство Локуд Гроувс по няколко причини. Първата бе, че Джаспър, по някакво чудо, бе избран да язди в Оукс — Маркъс О’Райли, преуспяващ собственик на коне от Ирландия и един от клиентите на Сесил, се бе лишил от любимия си жокей, пострадал по време на надбягване, и бе убедил треньора си да позволи на Джаспър да язди великолепната му тригодишна кобила Мариголд. По-ужасното бе, че Мили бе принудена да пропусне събитието. Четвърти юни бе нощта на гнусния дебютантски бал и Линда бе настояла да прекарат целия ден в Лондон, за да се „подготвят“.

— Мили няма да присъства — каза Джаспър, решил да натрие носа на сестра си. — Но за мен ще е чудесно да знам, че ти си там, Рейчъл, и викаш за мен.

— Разбира се, че ще бъда!

Отново противното гласче, което звучеше като плоча, пуснати на бързи обороти. Ръцете на Мили потръпнаха неволно. Прииска й се да има възглавница, която да притисне върху лицето й. Надали някой щеше да я обвинява, ако удушеше проклетата вещица.

— Е, Мили, с какво си заета на четвърти? — попита Рейчъл със снизходителен тон. — С една от малките си пиеси ли?

— Не — отговори Сесил, очевидно без да осъзнае, че Рейчъл цели да уязви дъщеря му. — Всъщност Мили ще бъде на дебютантския си бал.

Сърцето на Мили се сви. Защо, по дяволите, баща й не можеше да си държи устата затворена?

— Наистина ли, скъпа? — изкикоти се Рейчъл.

Мили реши, че ако гласът й се повиши още малко, ще го чуват само прилепите.

— Колко мило. Трябва да накараш майка си да направи снимки. Не мога да си те представя в дебютантска рокля обаче. Нали, татко?

— Хм. А, да, предполагам, че си права.

Погледът на сър Майкъл бе все още прикован в кобилата и той определено не слушаше дъщеря си.

— Ще изглежда великолепно — усмихна се Сесил гордо, като прегърна нежно Мили.

— Сигурна съм, че ще е така — отвърна Рейчъл с победоносно светнал поглед. — И също така съм уверена, че Джаспър ще ни накара да се гордеем с него в Оукс.

Мили се уплаши, че ще повърне. И Сесил, и сър Майкъл не забелязваха дребната сценка, която се разиграваше пред тях. Но Нанси, която бе видяла всичко, се усмихна на Мили съчувствено.

Горкото хлапе. Сякаш животът й не бе достатъчно лош.

Не искаше да ходи на проклетия бал и бе съсипана, задето щеше да пропусне надбягването в Оукс, макар че в него щеше да участва лигавият й брат, а не тя. Но пък връзка между Рейчъл и Джаспър? Е, това наистина щеше да е гадно.

— Мога ли да ви предложа нещо, господине? Питие?

Прекалено любезната френска стюардеса наклони леко глава. Конската й опашка се разлюля и тя се усмихна на Боби. Беше красиво момиче, но тази вечер той едва забеляза присъствието й и изобщо не обърна внимание на вида й.

— Кафе — отговори той.

Имаше да мисли за страшно много неща, преди да се прибере у дома утре и трябваше да остане буден.

— Моля ви — добави.

Паскал му съобщи за смъртта на баща му едва преди няколко часа и той още не бе успял да осъзнае случилото се. Разполагаше с кратко време да се отърве от Шантал и да си събере багажа преди появата на хеликоптера, който го откара до Ница. Шумът от перките подплаши конете и последният спомен на Боби бе пронизителното им цвилене и как препускат из ринга под него. Бе потърсил с поглед Мираж, но тя разумно бе решила да остане в конюшнята. Умно животно беше. Чувстваше се ужасно, че я остави при проклетия Анри, но нямаше друг начин.

А сега седеше в самолета от Лондон. Закъсня и не успя да хване директен полет до Калифорния. Наложи се да остане една нощ на „Хийтроу“ и да се качи на първия самолет към дома си на следващата сутрин. По принцип мразеше престоите, но този път бе доволен от закъснението. Нуждаеше се от време, за да си събере мислите.

Смъртта на баща му не бе съвсем неочаквана. Ханк бе към шестдесетте, когато синът му се роди, а наскоро бе навършил осемдесет и сърцето му правеше номера от доста време. Но въпреки проблемите със здравето Ханк Камерън бе от хората, за които си мислиш, че ще са вечно около теб. Един от последните каубои от старата школа, Ханк бе част от пейзажа на долината Санта Инес, също като лозята и зелените хълмове. Откак Боби се бе запознал с него, двамата никога не се бяха разбирали добре. Но все пак смъртта му бе неприятен шок.