Тили Багшоу - Дуел

— Сигурен съм, че е така — кимна Уайът. — Но не забравяш ли нещо важно?

Боби го изгледа с недоумение.

— Парите — подсказа му Уайът. — Бездруго сме ей толкова близо до фалит — вдигна палеца и показалеца един до друг, за да покаже миниатюрното разстояние между сегашното им положение и банкрута. — Откъде планираш да вземеш пари, за да започнеш нов бизнес? А като изключим разкопаване на ранчото за търсене на петрол…

Боби го погледна ужасено.

— Само през трупа ми!

— И през моя — усмихна се Уайът. — И през моя. Но за нов бизнес имаш нужда от пари, Боби. Не си обмислил проблема внимателно.

— Разбира се, че съм — изтъкна Боби арогантно, като хвана юздите, изкатери се на седлото и потупа коня нежно по врата.

Уайът си помисли, че Боби вече бе мъж, но около конете все още приличаше на влюбено десетгодишно хлапе.

— Ще приключа с ангажиментите си до края на годината и ще спестя малко пари. Предстои ми работа във Флорида, после осем седмици в Англия. Някакъв лорд ми предложи цяло състояние, за да поработя с две от жребчетата му.

— Това е чудесно — каза Уайът, като се опитваше да прозвучи ентусиазирано. — Но все пак смятам, че не можеш да събереш необходимата сума. Шестмесечна заплата не може да купи коневъдна ферма. А и бездруго дължим на банката сумите, които ще спечелиш. Точно това се опитвам да ти обясня.

— Добре, тогава ще си намерим партньор — отвърна Боби спокойно. — Инвеститор. Някои от собствениците, за които съм работил, имат повече пари от Господ. Все някой от тях ще ме подкрепи. Лесна работа.

Уайът се опита да потисне тревогата си. Самоувереността на младите бе хубаво нещо, но не можеше да замести опита. Очевидно фантазията на Боби за обучаване на състезателни коне в Хайуд се бе настанила трайно в главата му като идеалното разрешение на проблема и му позволяваше да следва мечтите си, като същевременно остане верен на традициите на семейство Камерън. Но да включиш непознат в бизнеса бе сериозна стъпка.

— Слушай — предупреди го Уайът. — Не съм против идеята. А и, както казах, вече ти си шеф. Но мисля, че трябва да обсъдим въпроса по-сериозно. Вкарването на инвеститор в Хайуд ще те изложи на доста рискове. Партньорствата често са опасни, Боби. Нещата се объркват понякога.

— Нещата вече са се объркали — отбеляза Боби. — Фалирали сме.

Уайът въздъхна. За съжаление, не можеше да спори с това.

— Успокой се — ухили се младежът. — Може да не съм каубойска легенда като баща си, но познавам конете. И знам как да се възползвам от това. Довери ми се.

— Не става дума за доверие — започна Уайът.

Но Боби не го слушаше. Вече бе сръгал коня си в ребрата и галопираше надолу по стръмния хълм с шеметна скорост, оставяйки управителя на ранчото да си говори с прахта зад него.

В Хайуд кипеше оживен труд. Работниците тичаха напред-назад като мравки от оборите до хамбара, конюшните и офиса, като се опитваха да свършат колкото се може повече, преди да се стъмни.

Тара, по-голямата от дъщерите на Макдоналд, отговаряше за телефона в претъпкания бивш хамбар, който служеше за офис на ранчото. Проклетият телефон бе звънял упорито цял следобед. Обаждаха се най-вече ядосани или разтревожени кредитори, които искаха да говорят с Уайът, или корпоративни инвеститори, молещи за среща с Боби. Семейство Камерън може да се бе зарекло никога да не експлоатира нефтените запаси на Хайуд, но останалата част от света не бе готова да се откаже лесно от борбата. Прочутият инат на Ханк бе пропъждал всички, освен най-упоритите компании. Но смъртта на стареца бе отворила нова страница и сега всеки инвеститор в нефтения бизнес от Канада до Тексас се опитваше да е първият, направил на новия собственик на Хайуд неустоимо предложение.

Тара се усмихна изморено, когато видя Боби и му махна да седне и да я изчака да се отърве от поредния досадник.

— Ще му предам, господин Махони. Обещавам ви. Не, не мисля, че има смисъл да се обаждате по-късно. Не го очакваме да се прибере до късно през нощта. Да, ще му предам да ви се обади утре сутрин. Да. Обещавам ви.

Тя остави слушалката, облегна се на стола и прокара пръсти през косата си.

— Господи, Боби — поклати глава младата жена. — Няма да повярваш каква лудница е днес. Телефонът направо откачи.

— Представям си — усмихна се той.

Тара беше две години по-малка от него и Дилън, но винаги я бе чувствал като по-голямата си сестра. Не толкова красива като Съмър и по-набита от нея, Тара бе разумната в семейството. Нежна и мила, тя бе оптимист като брат си и бе наследила най-добрите качества на родителите си — хладнокръвието на Маги и спокойствието на Уайът, като бе добавила към тях собственото си чувство за хумор. Може да не беше най-сексапилното момиче в света, но бе невероятно забавна и никога не й липсваха гаджета. Също като всички останали в Хайуд, Боби я обожаваше.