Тили Багшоу - Дуел

— Сега ти разказвам, защото вече ти си шеф — добави Уайът.

Да бе, всички не спират да ми го повтарят, помисли си Боби.

Колко иронично, че печалбите му от тренирането на коне бяха подпомагали Хайуд през цялото време. Старецът никога не бе одобрявал кариерата му, особено когато заради нея се налагаше да напуска Калифорния. Наричаше клиентите му „тълпата от Кентъки с лъскави панталони“, а презрението му бе насочено към всички — от дребните местни коневъди с един или два състезателни коня до шейх Мохамед. Ако някой го беше попитал, вероятно щеше да опише и английската кралица като „собственичка от Кентъки с лъскави панталони“.

Боби се наведе назад на седлото и отпусна юздите. Бяха стигнали почти до най-високата точка в имението. Минаваше пет часа, но слънцето все още грееше силно. Боби заоглежда малкото райско кътче през трептящата мараня. В далечината, отвъд границите на ранчото, земята изглеждаше суха и прашна, доказателство за дългите месеци без капка дъжд. Но Хайуд с грижливо поливаните си пасбища, пълни с говеда, блестеше в зелено като Изумрудения град.

Той погледна надолу и едва ли не се задави от любов към ранчото. За момент му се стори, че сълзите, които не бе успял да пролее за баща си, щяха да потекат сега.

— Няма да загубя ранчото, Уайът — прошепна той. — Няма да позволя да фалираме.

— Радвам се да го чуя — отвърна старецът, като спря коня си до него. — Нито за миг не ми е минавало през ума, че ще позволиш, сине.

Уайът обичаше Боби почти като собствен син. Макар винаги да бе гледал с неодобрение на бунтарството му, напълно разбираше причините за него. Ханк не беше добър баща, а Даяна бе все още дете, когато момчето се роди. Нищо чудно, че Боби се бе научил да живее според собствените си правила.

Но въпреки борбата срещу всеки с авторитет, особено баща му, момчето явно се чувстваше отговорно не само за Хайуд, но и за каубойските традиции, които семейство Камерън бе поддържало в продължение на седем поколения. Ханк винаги бе гледал на треньорската кариера на сина си като на изоставяне на корените и предателство към фамилното име, но грешеше. Ако можеше да види сина си сега, изпълнен с любов към ранчото, щеше да осъзнае, че момчето винаги щеше да си остане каубой по сърце.

За съжаление, Уайът не можеше да каже същото за собствения си син.

— Според мен — заговори Боби, като се помъчи да сдържи емоциите си, — имаме два избора. Или да продължим по същия начин, като се опитваме да подобрим бизнеса с говеда…

— И да фалираме — довърши Уайът вместо него.

— И да фалираме — съгласи се младият мъж. — Или да опитаме нещо ново.

— Хм — реши да го подкачи Уайът. — Това ново нещо да не е свързано с обучението на чистокръвни коне?

— Почти улучи — ухили се Боби. — Но не съвсем.

— Така ли? — изненада се Уайът.

— Състезателни коне — обясни Боби.

— И какво ще направим?

— Ще ги обучаваме. Но не чистокръвни коне. Каубойски състезателни коне. Те са отговорът.

— На какво? — попита Уайът. — Престани да ми задаваш гатанки. Прекалено стар съм за тях.

Боби му метна юздите и скочи на земята. Заразхожда се напред-назад, като размахваше развълнувано ръце, докато говореше.

— Мислих много по въпроса. Още откакто чух новината във Франция… за татко — добави, като отметна косата от очите си и погледна Уайът решително. — И осъзнах нещо. Имам нужда да обучавам коне. Нуждая се от това, Уайът. Както се нуждая от въздух и вода. Това не е само професията ми. Това съм аз.

— Знам го — нежно отвърна Уайът. — Всички го разбираме, момчето ми.

— Е, татко не го проумя. Никога не ме разбра. И не одобряваше избора ми. А това е проблем.

— Какво имаш предвид?

— Мога да отворя конюшня за чистокръвни коне още утре — обясни Боби. — Но знам, че татко ще се обърне в гроба.

Уайът се засмя.

— Говоря сериозно — каза Боби. — Никога не бих могъл да оскверня паметта му по този начин. Независимо какво си мислят за мен хората, просто не бих могъл да го направя.

Уайът замълча. Боби беше по-добър син, отколкото Ханк се бе проявил като баща, това бе съвсем сигурно. Лоялността му, дори след смъртта, към човек, който никога не се бе държал мило с него, беше трогателна.

— Затова се спрях на каубойските състезателни коне — продължи Боби. — Вярно, не са говеда. Но надбягванията са каубойски спорт, нали? Никой, дори татко, не може да каже, че забравям корените си или излагам семейството си, ако тренирам състезателни коне. А в този бизнес има сериозни пари.