Тили Багшоу - Дуел

— Би ли… би ли искала да потанцуваме? — промърмори той най-после, като се опита да гледа Мили в очите, вместо да зяпа гърдите й, които напираха да изскочат от синята тафта.

Горкият. Изглеждаше абсолютно ужасен.

— Всъщност не — отговори тя. — Но бих убила за едно питие.

— В момента сервират само гнусен безалкохолен пунш — осведоми я Хари, като посочи огромната сребърна купа, пълна с подозрителна зелена течност, която изглеждаше като пристигнала току-що от Чернобил. — Мисля, че някои от майките се тревожат да не би да се напием преди церемонията. Миналата година Майло Сондърс се втрещил от пиене и се опитал да пъхне ръка под роклята на Рейчъл Дилейни тъкмо когато я представяли.

— Хм — изсумтя Мили. — Сигурно е бил адски пиян, за да се нахвърли на оная дърта скумрия.

Хари се ухили. Той също бе пострадал от суетата и проклетията на Рейчъл в миналото и определено не й беше почитател.

— Предполагам, че по-късно ще сервират бира, но не и през следващите един-два часа.

Мили изпита диво разочарование. Никога в краткия си живот не бе имала такава нужда от силно питие както тази вечер.

— Но имам няколко цигарки с трева — предложи младежът колебливо.

Хари очевидно се надяваше, че тя не е от онези смахнати фанатици, които биха се втурнали с писъци към майка си, за да го обвинят, че търгува с дрога. За негово облекчение Мили се ухили доволно.

Той извади сребърна табакера от джоба си и й показа три идеално свити цигари.

— Вижте как се е подготвил Хари — каза Мили с учителски тон.

— И е използвал двустранна лепенка за по-бързо! — довърши той любимата на даскалиците фраза.

Двамата се разсмяха весело. Внезапно му се стори, че Мили е симпатяга и с нея може да се говори.

— Значи пушиш, а? — попита.

— Е, тази вечер пуша — отвърна Мили, като завъртя очи към останалите дебютантки, които си бъбреха превъзбудено и сочеха момчетата, като че никога преди не бяха виждали представител на мъжкия пол. — Какъв шибан кошмар, а?

— Така си е — отвърна Хари съчувствено. — Майка ми ме принуди да дойда.

— Моята също — въздъхна Мили. — Мисля, че се опитва да ме продаде на онзи, който предложи най-много. Е, да вървим.

Тя хвана Хари за ръката и го повлече към противопожарната стълба. Момчето май щеше да се окаже нещо повече от пубер без брадичка.

— Взимай цигарките и да изчезваме оттук — добави тя решително.

Два часа по-късно Мили лежеше на плоския покрив в задната част на хотела, сгушена уютно в смокинга на Хари, вторачена в звездите. И двамата младежи бяха безнадеждно вкаменени.

— Мислиш ли, че някой вече е забелязал отсъствието ни? — попита Хари, като отхапа огромно парче от шоколада, който бе свил от магазина за сувенири, а после го предложи на Мили.

— Не знам — отговори тя, като задъвка шоколада благодарно. — Вероятно. Ох! — възкликна внезапно, сякаш си бе припомнила нещо изключително важно. — Мислиш ли, че изпуснахме реверансите пред тортата? Майка ми ще побеснее, ако сме ги пропуснали.

Хари се изкикоти диво.

— Реверанси пред торта! — изсмя се, после заповтаря думите упорито.

Накрая изразът звучеше толкова тъпо, че и двамата се загърчиха от смях.

— Споменах ли ти колко силно мразя Рейчъл Дилейни? — подхвърли Мили, след като си пое дъх. — Мразя я, мразя я, мразя я. МРАЗЯ Я!

— Спомена — кимна Хари бавно. — Два пъти. Или три… И ми каза, че преследвала брат ти…

— Когото също мразя.

— Когото също мразиш. Добави и че тя е скапана ездачка и единствената причина за съществуването й е да те тормози.

Мили му се ухили.

— Значи ме слушаш внимателно, а?

— Разбира се — усмихна се Хари. — Как мога да не слушам внимателно момиче, красиво като теб?

Тя се изчерви и внезапно се почувства неудобно. Хари беше адски сладък, но определено не си падаше по него, а бе прекалено неопитна, за да знае как да приеме комплимент, без да се почувства задължена. Честно казано, нямаше практика. Повечето момчета се плашеха от мъжкаранската й решителност и не смееха да й кажат нещо мило.

— Май няма да е зле да се връщаме — промърмори притеснено. — Нямам представа от колко време сме тук. Ти знаеш ли?

Хари поклати глава. Копнееше да се наведе и да я целуне, но нямаше кураж. А и бяха прекарали чудесна спокойна вечер. Мили беше впечатляващо момиче. Не искаше сега да провали всичко заради една прибързана целувка.

— Не знам — сви рамене той. — Но си права. Трябва да се връщаме.

Надигна се, изтупа прахта от вечерния си панталон и й протегна ръка кавалерски, за да я изправи на крака. Скоро неудобството им се изпари и двамата се закикотиха като малки дечица, докато се олюляваха по покрива. В един момент Мили се разсмя толкова силно, че се спъна в стъпалото на противопожарната стълба и си изкълчи глезена.