Тили Багшоу - Дуел

Добрите жокеи не се срещаха често. А красивите бяха като самородно злато.

Докато Рейчъл бе заета с репортера, Линда, която приличаше на захаросан бонбон в лимоненозеления си костюм, си проправи път към Джаспър.

— Скъпи — каза тя, като го погледна със съчувствие и обич. — Какъв лош късмет.

За първи път Джаспър се зарадва да види майка си. Дори на Бийл щеше да се наложи да потисне гнева си в присъствието на дама.

— Сигурно си абсолютно скапан — добави тя.

— Здравей, мамо — поздрави я той, като се смъкна от седлото и обърна гръб на треньора, за да я целуне. — Не очаквах да те видя тук. Не трябваше ли да си в Лондон, където да подготвяш нещата за вечерта?

— Да, всъщност трябваше да съм там — отвърна тя, като го погледна изпод бретона си с обожание.

Все още привлекателна, макар и не в първа младост, Линда бе слаба и благословена с естествена младежка кожа. За съжаление бе склонна да съсипва дареното й от природата с тежък грим и с грешката да вярва, че името на известен дизайнер може да оправдае ярък и вулгарен костюм като чудовищното творение на Джин Мюр, с което се бе издокарала днес.

— Но не можех да пропусна първата ти класическа езда, нали? — нежно добави тя. — Баща ти трябваше да остане във фермата с някакъв ужасен клиент, но семейство Дилейни любезно ме поканиха да се присъединя към тях. О, здравей, Маркъс. Как си, скъпи?

Обръщайки се към Маркъс, Линда ловко, макар и несъзнателно, успя да изтика разгневения Доминик още по-настрани. Най-после той се отдалечи, тъй като не можеше да изтърпи любезностите и въздушните целувки. Джаспър въздъхна облекчено.

След миг Рейчъл се присъедини към малката групичка и обви ръце около Джаспър обичливо като загубено кученце, завърнало се при господаря си. Очевидно Джаспър не трябваше да се тревожи. Кошмарните му копринени одежди и ужасното му изпълнение не бяха отблъснали Рейчъл.

— Добре ли си? — попита тя, като го стисна за ръката. — Сигурно си ужасно разочарован.

— Да, бях — отвърна той, като сниши глас, за да не бъде чут от Маркъс. — Проклетата кобила си сложи спирачка още в самото начало. Не можех да направя абсолютно нищо.

Ако Рейчъл не бе съгласна с мнението му, не го показа. Джаспър я придърпа към себе си и се ухили многозначително.

— Започвам да се чувствам по-добре. Много по-добре.

Той потърка вътрешната част на китката й и усети как пулсът й се ускорява от желание. Е, лесно щеше да се справи с нея.

— Искаш ли да се разкараме оттук? — прошепна в ухото й, като плъзна ръка под роклята.

— Разбира се — засмя се тя. — Започвах да си мисля, че никога няма да ме попиташ.

Час по-късно Джаспър лежеше по гръб на пода в ремаркето на Мариголд. Голата Рейчъл седеше върху него, отметнала глава назад, и стенеше от сексуален екстаз.

— Ооо, да! — изохка тя и стисна мускули около члена му. — О, Господи, да!

— Кажи името ми — изстена Джаспър. — Кажи, че съм най-добрият, с когото си била.

— О, Джаспър — промълви тя задъхано. — Не спирай! Ти си най-добрият. Най-добрият, с когото съм била!

Той стисна закръгленото й дупе, проникна още по-дълбоко в нея и свърши с триумфален стон. Да, беше го направил. Официално беше заковал най-страхотното маце в жокейските кръгове.

Роби Пембъртън може да бе любимец на тълпите, но когато ставаше дума за жени, определено бе по-назад от Джаспър. Рейчъл можеше да притежава всеки мъж, когото си поискаше, но бе избрала него.

Не Роби, а него.

Рейчъл се изплъзна от бързо омекващия пенис на Джаспър и взе шепа слама да се избърше. Сексът не бе лош. Не великолепен, но приличен, а и членът на Джаспър не бе малък.

Но важното бе, че бе изпълнила задачата си: успешно бе съблазнила брата на Мили. Мисълта я накара да се усмихне доволно.

Като приятелка на Джаспър, тя щеше да има неограничени възможности да дразни Мили. Можеше да се мотае из конюшните на семейство Гроувс и да язди конете на Нюуелс, забранени на съперницата й. А пък сближаването с простата майка на Джаспър и Мили, устремена към върховете на обществото, щеше да е проста работа.

След начина, по който Мили бе изпъквала пред нея, когато бяха деца, побеждавайки я с лекота при всяко надбягване, да не споменаваме и факта, че бе заела нейното място в младежкия отбор, отмъщението щеше да е сладко.

А цялата работа бе толкова проста. Не можеше да разбере защо не се бе сетила за това още преди години. Дори бе успяла да убеди суетния Джаспър, че идеята е изцяло негова. Очевидно той се смяташе за страхотен донжуан. Е, ако искаше да се заблуждава, че тя е невинно агънце, безпомощно пред животинския му магнетизъм, това не бе проблем. Най-важното бе да си отмъсти на Мили.