Тили Багшоу - Дуел

— Ха! Хич не е суетен! — саркастично каза Мили. — Аз ли съм единствената, която вижда как Рейчъл го използва?

— Използва го? — обърка се Линда.

— За да се добере до мен — поясни Мили раздразнено. — Господи, мамо, тя е успяла да убеди дори теб, че е забравила за враждата ни. Собствената ми майка!

— Това е абсурдно — заяви Линда решително, като пусна пудриерата си в чантичката и я закопча нервно, за да покаже, че разговорът е приключил. — Хайде да се съсредоточим върху вечерта, която ни предстои. Опитай се да се усмихваш повече, скъпа. Никой няма да иска да танцува с теб, ако се цупиш като тригодишна.

Мили се загледа през прозореца. Кога родителите й най-после щяха да разберат? Ако баща й можеше да превъзмогне страховете си и й дадеше шанс да язди, всичко щеше да се промени. Но не. Майка й вече бе планирала всичко. Жокейска кариера и тлъсто наследство за Джаспър, а за Мили — женитба и отегчение в някое тъпо имение. А пък Сесил щеше да си седи кротко и да позволи всичко това да се случи.

Отгоре на всичко сега проклетата Рейчъл Дилейни бе решила да настрои собственото й семейство срещу нея. Не й ли беше достатъчно, че бе заела мястото й на състезателка?

Е, очевидно не.

— Слушай, скъпа — поде Линда, доловила мрачното настроение на дъщеря си. — Знам, че си разочарована задето изпусна надбягването днес. Но поне се опитай да се забавляваш тази вечер. Това е дебютантският ти бал, за Бога. Има свят и извън конните надбягвания. Не разбирам защо толкова държиш да се ограничаваш.

Естествено, че не ме разбираш, помисли си Мили ядосано, като се вторачи в сребристото отражение на луната в тъмните води на Темза. Наближаваха Уестминстър и вече виждаше познатия ярко осветен циферблат на Биг Бен. Знам, че не ме разбираш. Но причината е, че никога не ме слушаш. Нито ти, нито татко.

Никой никога не ме слуша.

Майка й бе смахната на тема точност и обикновено се появяваше първа на празненствата, затова Мили изпита облекчение, когато пристигнаха в хотел „Гросвенър Хауз“ с прилично закъснение. Платиха на таксиджията и тръгнаха към балната зала — Линда с елегантна походка, а Мили се олюляваше зад нея на високите си токчета като малко жирафче на кокили.

Група смотани момчета, ненавършили двадесет и една, стояха в ъгъла до бара и се смееха високо на собствените си шеги. Повечето изглеждаха като издокарани в смокингите на бащите си. Един-двама се бяха опитали да се откроят от тълпата и бяха нахлузили пъстри елечета, покрити с отпечатъци от устни или ярки герои от анимационни филми.

Сърцето на Мили се сви. Каква идиотска купчина от тъпи пуберчета. Какво, по дяволите, правеше тя тук?

— Виж, скъпа, това е Хари Лайън — извика Линда ентусиазирано, като посочи едно от най-ниските и пъпчиви момчета в групата.

Хлапето бе издокарано в карирано шотландско елече, явно за да напомни на всички за аристократичния си шотландски произход.

— Познаваш Хари, нали? — продължи Линда. — Игра ролята на Алджернън в аматьорския театър миналата Коледа. Не помниш ли?

Мили поклати глава. Беше положила сериозни усилия да заличи от паметта си бандата загубеняци от театралната трупа в Нюмаркет, с които бе принудена да прекара безчетни уикенди, вместо да се забавлява на пистата, където се подвизаваше тъпият й брат.

Линда решително пренебрегна клатенето на главата й и отегчения й поглед.

— Хари беше в „Итън“ миналата година — усмихна се тя широко, сякаш това бе адски важно. — Мисля, че сега е в „Сандхърст“ и ще тръгне по петите на баща си в кариерата на военен. Хей! Хари!

Тя махна жизнерадостно на смотаняка, който моментално бе подигран от другарчетата си. След секунда Линда повлече ужасената Мили към момчето.

— Помниш Мили, нали? — попита тя весело, като бутна дъщеря си напред. — Тя не познава много хора тук. Чудя се дали би проявил любезност да се погрижиш за нея, преди другите момичета да пристигнат?

О, Господи, моля те, остави ме да умра, помисли си Мили, като едва успя да се усмихне на Хари и ококорените му приятели. Младежът й се усмихна в отговор. Изглеждаше не по-малко притеснен от нея. Очевидно и той не я помнеше от театъра. За момент застанаха неловко един срещу друг и запристъпваха от крак на крак, а Линда изчезна, за да се присъедини към майката на Хари от другата страна на дансинга. Останалите момчета, очевидно притеснени от присъствието на истинско, при това красиво момиче, побързаха да се изпарят и оставиха Хари на произвола на съдбата.