Тили Багшоу - Дуел

Вечерта, седнала в таксито до майка си, Мили бе готова да застреля някого, най-вече себе си. Когато Линда се върна в апартамента в Пимлико, развълнувана от победата на Роби Пембъртън и въоръжена с вечните си оправдания за скапаните изпълнения на Джаспър — Мили не можеше да си обясни защо сериозен собственик като Маркъс бе избрал кретен като брат й да язди в такова престижно надбягване — момичето вече бе на края на силите си. Изпускането на състезанието и отиването на проклетия бал бяха достатъчно ужасни, но на всичко отгоре бе принудена да прекара целия следобед в изтърпяване на маникюр, педикюр, сушене и кола маски, които я накараха да се почувства като добре изскубано пиле.

Какво, по дяволите, караше жените да се подлагат на тези изтезания, помисли си Мили горчиво, когато сладкото, но тъпо момиченце, на което майка й бе платила цяло състояние да дойде да я фризира, започна поредната си лекция относно състоянието на косата й.

— Чувала ли си изобщо за балсами? — попита фризьорката, като се помъчи да среше рошавата грива на Мили. — Трябва да се подстригваш по-често. И редовно да си правиш маски с горещо олио.

По-скоро ще се сваря в горещо олио, отколкото отново да мина през всичко това, помисли си Мили презрително, но се опита да се държи любезно. Единственото й избухване бе, когато Карън, надутата гримьорка, се опита да я убеди, че всичките й проблеми в живота се дължат на факта, че не носи достатъчно лилаво.

— Ако смесиш лилавото с розово върху горните си клепачи, ето така, ще се получи чудесен фин ефект.

— Фин! Да не си сляпа? — побесня Мили. — Вече бездруго приличам на Барбара Картланд 2 2 Авторка на любовни романи с историческа тематика. — Б.р. в проклетата рокля. А сега искаш да ме превърнеш в лейди Една?

Всъщност въпреки намръщената й гримаса, Мили изглеждаше чудесно. Спечелила битката с майка си за синята рокля — дълго, прилепнало творение от тафта, Мили имаше адски изискан вид, поне когато седнеше. Украсените с диаманти обувки „Маноло Бланик“ бяха невероятно красиви, но тя едва успяваше да стои в тях, да не говорим за ходене. Фалшивият тен, срещу който се бе борила следобед, направи чудеса за кожата й и леденосинята рокля вече не я лишаваше от цвят. Благодарение на косата, която се спускаше на гъсти вълни по гърба й, лъскава и блестяща, изкусно гримираните й очи и финия бронзов руж по бузите изглеждаше по-възрастна, елегантна и, макар самата тя да не го съзнаваше, страхотно сексапилна.

— Знаех си, че той ще се провали — заговори тя отново за смотания си брат. — Конете усещат кога жокеят няма представа какво прави.

— Не говори така, Мили — сгълча я майка й. — Кобилата беше прекалено изтощена от тренировки. Всеки глупак можеше да го забележи.

— Глупости — възрази Мили категорично. — Обзалагам се, че аз щях да се справя с нея. Мариголд се представи чудесно в Ирландия тази година. Проблемът е Джаспър.

— Скъпа, знам, че ти е трудно да наблюдаваш професионалната езда на брат си, но наистина няма смисъл вечно да го оплюваш.

— Професионална ли каза? — заекна Мили възмутено. — Джаспър? Това е шега! О’Райли го избра само защото иска да се подмаже на татко. Пък и не го оплювам, само казвам истината.

— Не беше там, скъпа — напомни й Линда.

— Да, и това бе адски несправедливо — отвърна момичето. — Проклетата Рейчъл Дилейни язди из цялата страна, а аз дори не мога да отида да гледам как брат ми се излага като кифладжия на едно от най-важните надбягвания.

Линда въздъхна. Беше й писнало от безсмисления отегчителен разговор.

— Хайде да не повтаряме всичко отново, скъпа — каза тя изморено. — Не и тази вечер. Знаеш защо не ти позволяваме да яздиш. А какво прави Рейчъл, не е наша работа. Всъщност аз седях с нея и родителите й в кралската ложа днес и трябва да призная, че я намирам за очарователна.

Мили завъртя очи. Как можеше майка й да е толкова сляпа?

— Държа се много мило и с Джаспър — продължи Линда. — Не мислиш ли, че дългогодишната ви вражда вече е приключила? Защото аз не забелязах подобно нещо от страна на Рейчъл. Дори ме разпита за теб. Искаше да чуе всичко за роклята ти…

Но Мили не слушаше. Милото отношение на Рейчъл към Джаспър означаваше само едно.

— А, значи е душила около Джаспър, така ли? — поклати глава тя. — Каква изненада. А той е толкова суетен, че сигурно веднага се е хванал на въдицата. Нали?

— Нямам представа за какво говориш, Мили — отвърна Линда сковано. — Брат ти не е суетен.