Тили Багшоу - Дуел

Ако не беше злополуката, Джаспър вероятно щеше да се откаже от състезанията. Но след като сестра му бе вън от играта, а любящата му майка бе готова да осигурява не само пари, но и първокласните коне на Сесил, както и безценните му връзки по хиподрумите, за да подкрепи кариерата на синчето си, Джаспър реши да си опита късмета. А и единствените му други възможности бяха армията или съсипващ труд като коневъд. За разлика от Мили, интересът на Джаспър към разплода се отнасяше само до хората, и по-точно до самия него. Сексуалните игрички на конете го отегчаваха до смърт.

Баща му би се зарадвал страхотно, ако Джаспър се включеше в семейния бизнес. Но той бе прекалено мързелив и да го накараш да влезе в помещението за разплод бе все едно да се опитваш да изстискаш вода от камък. Не помагаше и фактът, че Линда подкрепяше сина си безрезервно.

— Той е просто млад, скъпи — настоя тя миналото лято, след като Сесил научи за трите бона, които Джаспър бе пръснал по момичета и купони. — Има предостатъчно време да овладее тънкостите на семейния бизнес. Не трябва да го лишаваме от малко забавления или от възможността да се възползва от таланта си. Труди се усърдно, за да стане добър ездач.

— Талант? Какъв талант, по дяволите? — изсумтя бесният Сесил.

Но Линда се направи, че не чува. Никакви доказателства не можеха да я убедят, че красивото й момченце не бе най-добрият жокей в Англия. През годините тя упорито хвърляше вината за слабите му изяви върху лоши коне или некадърни треньори. И суетният Джаспър лесно повярва, че майка му е права. Може би пък наистина бе по-талантлив, отколкото останалите смятаха. Момичетата от Йорк до Епсъм подсилваха убеждението му с това, че се нахвърляха върху него, зашеметени от чара и вида му. Самочувствието му бързо се повиши и стигна до точка, от която нямаше връщане.

— Хубав кон.

Роби неочаквано бе изникнал до Джаспър. Сигурен, че ще спечели надбягването, той можеше да си позволи да се държи приятелски и да не се притеснява като останалите жокей, за които Оукс бе върхът в кариерите им.

— Тая дърта кранта? — злобно отвърна Джаспър. — Шегуваш се, нали? Тя има нужда от патерици.

Жокеите смятаха за страхотен грях да злословиш срещу собствения си кон, но Джаспър вечно го правеше. Знаеше, че това вреди на репутацията му, но иначе трябваше да обвини себе си за слабото си изпълнение, а самочувствието му никога не би позволило подобно нещо.

— Видях те да си бъбриш със сладката госпожица Дилейни — подхвърли Роби, като промени темата с дружелюбно намигване, което Джаспър незабавно сбърка със снизхождение. — Решил си да си опиташ късмета, а?

— И какво, ако съм решил? — настръхна Джаспър. — Нямаш монопол върху всички красиви момичета.

— Добре, добре. Няма защо да се обиждаш — отвърна Роби изненадано и усмивката му се стопи. Сесил Локуд Гроувс бе свестен човек, но синът му очевидно бе задник. — Просто водех приятелски разговор — довърши той.

— Кретен — промърмори Джаспър, когато Роби се отдалечи.

Просто разговор, а? Очевидно и той си падаше по Рейчъл, но не бе достатъчно мъж, за да го признае. Е, майната му. Мазното копеле нямаше да спечели и това надбягване, не и ако той самият успееше да направи нещо по въпроса.

Сърцето му се сви, когато видя майка си да говори оживено със семейство Дилейни. Линда беше ужасен сноб и вечно се мъчеше да се залепи за някоя титулувана особа. Сър Майкъл Дилейни бе роден в Барнсли и бе спечелил титлата си благодарение на текстилната си империя, но все пак притежаваше титла, а по наследство и дъщеря му. Линда винаги бе смятала омразата между Мили и Рейчъл за пубертетска дивотия и не възнамеряваше подобно нещо да я лиши от компанията на семейство Дилейни.

Линда махна ентусиазирано на Джаспър и окуражи лейди Дилейни да направи същото, преди да се отправи обратно към ложата на кралицата. Господи, изглеждаше невероятно. Дори от това разстояние Джаспър не можеше да не забележи лимоненозеления й костюм и подходящата шапка. За съжаление любовта на Линда към сина й бе едностранна. Той бе наясно, че трябва да е мил с нея, особено ако искаше да запази издръжката си, но винаги бе намирал публичните й изяви на обич ужасно засрамващи.

Какво, по дяволите, правеше тя тук? Не трябваше ли да е в Лондон, където да подрежда цветя или нещо друго за тъпия бал на Мили?

Джаспър стисна зъби и й махна, като се молеше наум майка му да не извърши някоя дивотия, която да провали свалката с Рейчъл.