Тили Багшоу - Дуел

— Мамка му! — изруга тя. — Май счупих тока на една от тъпите обувки. А струваха цяло състояние.

— Няма значение — вметна Хари загрижено. — Ти добре ли си?

— О, да, добре съм — кимна тя.

През детските си години бе падала от коне безброй пъти и прагът на поносимостта й към болка бе доста висок.

— Но не съм сигурна дали ще мога да вървя. Може да се наложи да ми помогнеш.

След няколко минути влязоха в балната зала и ужасено откриха, че повече от половината дебютантки и кавалерите им си бяха тръгнали и купонът очевидно приключваше. Красивата четириетажна торта с бяла глазура вече бе нарязана на стотици парчета. Някои от майките ги поглъщаха енергично или ги увиваха в салфетки и ги прибираха в чантите си.

Ох, по дяволите! Майка й щеше да побеснее.

— Мили!

Линда се появи до тях, присвила очи и стиснала ядосано устни. Придружаваше я госпожа Лайън, майката на Хари, която ги гледаше не по-малко страшно.

— Къде, по дяволите, бяхте? Търсихме ви навсякъде. Ако не знаех, че си с Хари, щях да звънна в полицията.

— Аз съм виновен, госпожо Гроувс — благородно пое отговорност Хари.

Може и да беше войник в британската армия, но Мили се съмняваше, че някога е заставал пред по-ужасяващи врагове от намръщените им майки, и му беше адски благодарна за подкрепата.

— Седяхме на покрива и си говорихме. Сигурно не сме обърнали внимание как е минало времето.

— Не сте обърнали внимание? Пропуснахте целия бал! И след всичкия ми тежък труд! Как можа, Мили?

В очите на майка й проблеснаха сълзи и Мили учудено осъзна, че наистина е засегната. За първи път през деня изпита вина заради поведението си. Е, добре, беше пропуснала надбягването заради тъпия бал и имаше право да е ядосана. Но си даваше сметка, че майка й бе направила всичко от любов към нея. А също така знаеше, че бе положила страхотни усилия да организира вечерта.

— Съжалявам — каза Мили искрено.

За съжаление ефектът от извинението й се изпари, когато залитна заради счупения ток и се просна на пода, повличайки горкия Хари със себе си. Усукани като черва, и двамата избухнаха отново в див смях. Съзнаваше, че не е смешно, но бе толкова дрогирана, че не можеше да спре.

— Слизай долу и ме чакай в колата — нареди й Линда с леден тон.

Смехът на Мили след всички неприятности тази вечер бе последната капка.

— Погледни се само! — извика Линда, разтреперана от гняв. — Някога изобщо помисляла ли си за друг, освен себе си?

Мили не посмя да я погледне в очите. Улови погледа на Хари за момент и той й се усмихна приятелски. Но нямаше смисъл да търси подкрепа от него или от когото и да било друг. Нищо вече не можеше да я спаси.

— Баща ти ще научи за това, госпожице. Веднага щом се приберем у дома — изсъска Линда, после реши да нанесе смъртоносния си удар. — И можеш да забравиш за работата си в конюшните до края на лятото. Докато не се научиш как да се държиш прилично, няма да се доближиш до кон.

Мили се ококори ужасено. До края на лятото? Майка й не говореше сериозно, нали?

— Съвсем сериозна съм, Мили — заяви Линда с тон, от който кръвта на дъщеря й замръзна. — От утре конюшните са затворени за теб.

Погребението на Ханк Камерън беше най-величествената гледка, която някой бе виждал в Солванг от повече от четиридесет години.

Каубои от целия щат пристигнаха да поднесат съболезнованията си и да почетат смъртта на починалата калифорнийска легенда. Репутацията на стареца бе нараствала с годините, въпреки уединения му начин на живот. Образът на Ханк Камерън, последния от истинските каубои, очевидно бе вкоренен дълбоко в съзнанието на хората.

Веднъж майката на Боби в рядък пристъп на мъдрост му бе казала, че хората са превърнали в идол Ханк, защото се нуждаят да вярват в нещо. Имаха потребност от герой, който да ги подкрепя, докато гледат как традиционната им западняшка култура неизбежно изчезваше. В наши дни, когато ставаше дума за каубои, всички си представяха холивудската версия — Клинт Истууд, Джон Уейн или мъжа от рекламата на „Марлборо“. Някои обичаха да се понесат към северната част на щата в джиповете си, настанили прехранените си деца на задната седалка, и да прекарат уикенда в туристическо ранчо, където западняшката култура им бе поднасяна на табла, придружена от каубойска шапка и порция ребра. Но истинските каубойски традиции, които някога бяха сърцето на долина Санта Инес, вече бяха почти мъртви. Ханк Камерън и ранчото му Хайуд бяха последните бастиони на обичания, но изчезващ свят.