Тили Багшоу - Дуел

Бяха тук уж да подкрепят Джаспър. Но бе всеизвестно, че единствената причина за присъствието им в съда бе да се опитат да открият нещо в днешните процедури, което да им помогне в обжалването на делото на собствения си син. Миналата седмица Али получи четиригодишна присъда, която разтърси богатото му и могъщо семейство и се появи на първите страници на вестниците в Англия и Близкия изток.

Присъдата изкара акъла на Джаспър. Гениалният му млад адвокат, Зак Спиро, го увери, че с него няма да се отнесат толкова строго, особено ако се признае за виновен, но това не успокои брат й.

Мили хареса Зак от самото начало. Беше хубав мъж, макар и не Брад Пит. Имаше небрежен, леко академичен вид, съчетан със зашеметяваща фигура, висока метър и деветдесет. Приличаше на интелигентен еврейски Кларк Кент. Остроумието и сухото му чувство за хумор беше като Божи дар в дните преди делото и двамата с Мили прекараха доста дълги вечери из кръчмите в Нюмаркет, обсъждайки стратегията и тактиката за защитата на брат й.

Бързо стана ясно, че между двамата гореше пламък или поне силно привличане. Дори поговориха по въпроса. Но се съгласиха, че сега не е подходящия момент да се занимават с това.

За съжаление обаче, след като човек си признаеше желанието, не бе лесно да го прибере в кутия. Откак Зак призна чувствата си, двамата се обикаляха един друг като разгонени кучета, несигурни дали да се изчукат, да си играят или да си разкъсат гърлата.

— Не можем да пренебрегнем сериозността на извършеното — започна съдията и гръмовният му глас върна Мили към действителността. Джаспър, пребледнял като чаршаф, потрепери трескаво. — Освен това фактът, че не само сте планирали, но и повторили престъплението няколко пъти през дванадесетмесечен период, показва предумисъл, която според мен усложнява ситуацията.

Мамка му, помисли си Мили. Не звучи добре.

Съдията продължи:

— От друга страна, има и смекчаващи вината обстоятелства. Убеден съм, че физическото насилие и нараняването, нанесени ви от приятелите на господин Дактуб, и страхът ви от бъдеща физическа разправа, са изиграли сериозна роля в решението ви да продължите измамата.

От другата страна на пътеката арабският контингент поклати глави горчиво, но Мили бе прекалено заета да наблюдава Джаспър, за да забележи. Въпреки дългогодишните им лоши отношения изпитваше съжаление към него.

— Взимайки всичко това предвид, както и факта, че разумно решихте да се признаете за виновен и по двете обвинения, реших да ви наложа присъда от шест месеца. Имате право на условно освобождаване след не по-малко от три месеца.

Съдията удари с чукчето си и Зак се извърна с усмивка към Мили, която му се усмихна в отговор. Шест месеца беше страхотен резултат, по-добър, отколкото бяха очаквали. Ако го пуснеха условно, щеше да се прибере у дома за Коледа. Дори Джаспър доби облекчен вид и махна на Линда, преди да го поведат обратно към килията.

— Шест месеца? — възмути се Линда. — Изглежда ужасно много време за такава глупава грешка. Как ще оцелее там цели шест месеца?

— О, мамо — намръщи се Мили. — Джаспър извади страхотен късмет благодарение на Зак. Можеше да го заключат за много по-дълго. А и вероятно ще лежи не повече от три месеца. Това са дванадесет седмици. Нищо не е.

— Ще ни позволят ли да го видим? — обърна се Линда към Зак, който се присъедини към тях с широка усмивка на лицето.

Беше доволен от резултата, разбира се, но още по-щастлив бе да види Мили, по-красива и сексапилна от когато и да било в елегантния си костюм в стил от четиридесетте години.

— Би трябвало — мило отговори той, усетил, че Линда ще се разплаче всеки момент. — Ако искате, можете да дойдете с мен сега. Обикновено им отпускат по десетина минути с адвокатите им, преди да ги отведат.

Зак показа пропуска си на дежурните полицаи и поведе Мили и Линда през задната врата, която водеше към стаите за разпити и килиите. В последната минута Мили реши да не влиза.

— Няма ли да дойдеш с нас?

— Не — поклати глава тя. — Мисля, че е по-добре мама да се види с него насаме.

— Добре — усмихна се Зак.

Мили беше не само секси, но и страшно мила, нещо, което не можеше да се каже за брат й. Уникалната комбинация от сляпа арогантност и долна страхливост не правеха Джаспър желан клиент.

— Ето — каза той, като надраска нещо на лист хартия и й го подаде.

— Какво е това?

— Тайният код на масонската ложа в Кеймбридж — ухили се Зак, после, когато Мили не реагира, добави бързо: — Разбира се, че не е това, глупаче. Написах ти номера ми.