Тили Багшоу - Дуел

Мили кръстоса крака отново — проклетите дървени пейки бяха ужасно неудобни — и мислите й се върнаха към промените през последните шест седмици. Връщането в Англия след толкова дълго време й се струваше странно. Всичко й се виждаше много по-малко: от улиците, къщите и колите до кексчетата с боровинки в „Старбъкс“, които бяха на половината на онези в Калифорния. Но най-странно от всичко бе, че не живееше в Нюуелс.

Очевидно агентите бяха получили оферта за фермата, но Мили не знаеше от кого, въпреки безбройните опити да ги разпита по телефона, използвайки псевдоними и чужд акцент, за да се представи за купувачка чужденка. Засега обаче никой не живееше във фермата. Около седмица след като се прибра, Мили отиде до Нюуелс, за да види какво се бе случило със семейния й дом след смъртта на баща й.

Знаеше, че ще изглежда различно, разбира се. Но нищо не можа да я подготви емоционално за шока от изоставения и безлюден вид на дома й. Конюшните я накараха да се разплаче. Сесил винаги ги поддържаше блестящи и безукорно чисти. Те бяха неговата гордост и радост. А сега вратите висяха изкривени на пантите си, парчета от стари седла и стремена ръждясваха в отводнителните канали, а до стените бяха струпани гигантски купчини пожълтели листа.

Мили оправи една от вратите, вдигна глава и видя мърлява дървена табелка, закована над нея. Избърса я с ръкав и очите й се изпълниха със сълзи, когато видя името: Лесна победа.

Заля я вълна от спомени, едновременно щастливи и болезнени. Припомни си деня, в който Сесил купи Лесна победа. Жребчето бе мършаво и дребно, но още тогава се бе влюбила в него. После се сети за последната си езда с него, преди злополуката да провали всичко и да я задържи далеч от седлото за повече от две години. Спомни си как гнусната Рейчъл бе флиртувала с брат й в деня, когато Лесна победа оплоди кобилата й. Разбира се, арестът на Джаспър сложи край на фалшивата им връзка. Това бе единственото хубаво нещо в цялата зловеща история. Е, и прибирането й у дома, разбира се.

Но най-добре си спомняше нощта, когато Лесна победа почина. Силната си мъка и как Боби я утешаваше нежно.

Копнееше той да е тук сега, за да я утеши отново.

Вечерта тя подкара обратно към Нюмаркет, изпълнена с твърда решителност. Все още възнамеряваше да си върне Нюуелс някак си. Но междувременно щеше да се заеме да оправи щетите, нанесени от Рейчъл.

— Ужасно си слаба, скъпа — настоя Линда, като сипа огромно количество овчарски пай в чинията й, докато Мили се опитваше да й опише плана си за действие.

Тъкмо се канеше да протестира, но великолепното ухание на пържен лук и месо подразни апетита й и тя осъзна, че умира от глад.

— Няма значение — отвърна, като се протегна към кетчупа и за ужас на Линда удави аромата на домашно приготвеното телешко в лепкава река от червен сос. — Искам да проучиш няколко конюшни вместо мен. Да видиш дали ще можеш да получиш добра цена от някой от старите приятели на татко.

Линда я изгледа тъпо.

— Бих го направила лично — продължи Мили, като си изгори езика от лакомия. — Но ще бъда ужасно заета с делото на Джаспър и издирването на Рейдър, Илайджа и останалите. Да не говорим и за транспортирането им дотук.

— Съжалявам — прекъсна я Линда. — Кого ще транспортираш? Къде?

— Слушай ме, мамо — раздразни се Мили. Понякога й се струваше, че се опитва да задържи вниманието на тригодишно дете, когато говореше с майка си. — Може да нямам достатъчно пари, за да откупя Нюуелс. Поне не още — добави тя мрачно. — Но имам спестявания от рекламите за „Т-Мобил“. Достатъчно, за да открия на кого онази крава е продала жребците на татко и да ги откупя.

— Но, Мили — запротестира Линда.

Никога не бе разбирала любовта на дъщеря си към конете. Не можеше да си обясни как можеше да се тревожи за старите жребци на Сесил, когато бъдещето на брат й бе в опасност, а семейството бе изправено пред обществен позор.

— Може да са къде ли не. Ами ако новите им собственици не искат да ги продадат?

— Разбира се, че ще искат — уверено изтъкна Мили. — Всеки е готов да продава, ако цената е подходяща.

Всъщност откриването на конете се оказа сериозна работа. Много от старите й любимци бяха откарани в чужбина, на места, където нямаше шанс да ги намери. Мили плака отчаяно в деня, когато научи, че Илайджа е бил изпратен в Саудитска Арабия, купен за нищожна сума от един от познатите на Джаспър. Сякаш семейство Дактуб не бе причинило достатъчно неприятности на Локуд Гроувс.