Тили Багшоу - Дуел

Във възможно най-неподходящия момент мобифонът й зазвъня упорито. Несъмнено някой репортер искаше да чуе мнението на треньорката на Кали за шокиращото представяне. Едва тогава Джил осъзна, че заета да защитава Мили, дори не бе разбрала кой бе спечелил състезанието.

Докато тя ровеше в чантата си, за да намери и изключи проклетия телефон, на вратата се почука леко и Ейми влезе в ремаркето заедно с Дилън.

— Къде, по дяволите, беше? — нахвърли се Джими върху дъщеря си. — Горката Кенди полудя с момчетата. И кой е този клоун? — вторачи се той в Дилън, който спокойно отвърна на погледа му.

За първи път Ейми пренебрегна баща си напълно, втурна се към Мили и я прегърна.

— Горкото ми момиченце — нежно каза тя. — Какво, за Бога, се случи?

Мили неочаквано излезе от ступора. Вторачи се в Ейми и Дилън и най-после наруши мълчанието си.

— Ти? И Дилън? — кимна тя към сплетените им пръсти.

Ейми отвърна с широка усмивка.

— Но как? Имам предвид, кога… Не разбирам.

— Ще ти обясня по-късно — увери я Ейми. — Сега ти си важната. Кажи ми какво се обърка, Мили.

Сълзите, които Мили потискаше упорито през последните няколко минути, се затъркаляха по лицето й.

— Видях се с Боби — изхлипа тя. — Точно преди надбягването. И той ме мрази, Ейми. Наистина ме мрази.

— По дяволите — промърмори Дилън под нос. — Знаех си. Тъпо, упорито копеле… — изруга, после се обърна към Мили. — Слушай, скъпа, Боби не те мрази. Знам го със сигурност.

— Ти не видя лицето му, Дил. Как само ме погледна — поклати глава тя тъжно.

— Довери ми се — хвана я за ръката Дилън и внезапно дългите месеци, в които не се бяха виждали, се стопиха. — Боби просто си търси човек, когото да обвини, това е всичко. Изгубването на ранчото е адски тежко за него.

— Загуби ли ранчото? — ужаси се Мили. — Загуби Хайуд?

— Е, не още — поправи се Дилън. — Но предстои. Не може да си позволи да се бори в съда.

За втори път от две минути насам нечий мобифон зазвъня. Този път беше този на Мили.

— Не отговаряй! — извика Джил, но закъсня.

Автоматично Мили отговори:

— Ало?

— Мили?

Гласът от другата страна на линията бе толкова слаб и накъсан, че отначало не го позна.

— Да. Кой е?

— Мили, аз съм. Мама.

Минаха няколко секунди преди да загрее.

— Мамо?

— Да, скъпа. О, Мили — заплака Линда и се замъчи да си поеме дъх. — Случи се нещо ужасно.

Няма шега, мрачно си помисли Мили. Тъкмо ме уволниха, кариерата ми приключи. Рейчъл ще открадне работата ми, заедно с остатъците от живота ми, които не е взела досега. Боби ме мрази. Половината световна преса тръпне от нетърпение да ме унижи, а ти ми се обаждаш да ми споделиш собствените си проблеми!

— Не плачи, мамо — каза тя, като избърса собствените си сълзи.

Както винаги, отчаянието на Линда я накара да се стегне. Някой трябваше да се прояви като зрял човек.

— Какво е станало? Сигурна съм, че не е толкова страшно.

— Страшно е! — изхленчи Линда. — Ужасно е. Джаспър е обвинен в измама. И няма да го пуснат под гаранция. Намира се в затвора в Йорк, Мили. В затвора! И не иска да се види с мен. Дори не ми разрешава да му се обадя…

Линда захлипа отчаяно и накъсаните й думи не бяха достатъчно ясни за Мили.

— Мамо, опитай се да не се паникьосваш — помоли я Мили. — В момента съм по средата на нещо важно. Може ли да ти звънна след половин час?

— Половин час? — истерично извика Линда. — Тук е един през нощта, Мили. Имам нужда да поговоря с теб сега.

Мили въздъхна.

— Ще ти звънна веднага, щом мога. Обещавам ти.

Господ знае в каква каша се бе забъркал брат й този път. Но очевидно майка й не можеше да се справи сама. Щеше да й се наложи да се върне в Англия. И колкото по-скоро го направеше, толкова по-добре.

Тя затвори телефона и завъртя очи към Ейми, която се изкикоти. Внезапно нищо вече не изглеждаше толкова важно. Всъщност Мили се уплаши, че ще избухне в див смях, нещо, което не бе особено разумно при дадените обстоятелства.

Джими обаче не изглеждаше весел. Бе очаквал сълзи от Мили и ако не молби на колене, то поне горещо извинение за днешното фиаско. Вместо това тя изглеждаше по-загрижена за проблемите на Боби Камерън и организирането на пътуването си до Англия.

— Ейми — излая той. — Отивай да се грижиш за братята си. Мили и аз още не сме свършили. И да се извиниш на Кенди, задето я изостави така.

Ейми си пое дълбоко дъх.

— Знаеш ли какво, татко? — каза тя. — Майната ти.

— Моля? — изненада се Джими. — Какво каза?