Тили Багшоу - Дуел

— Казах, майната ти.

Сърцето на Мили се изпълни с гордост. Тя се усмихна на Дилън, който очевидно си мислеше същото. Крайно време беше Ейми да се възпротиви на наглото тлъсто копеле.

— Не съм ти робиня — спокойно продължи тя. — Ако Кенди не иска да се грижи за собствените си деца, не е трябвало да ги ражда.

— Не смей да говориш за Кенди с неуважение! — изкрещя Джими. — Тя е чудесна майка.

— Тя е ужасна майка — отвърна Ейми. — Честно, татко, обичам те. Но как може да си толкова сляп?

Мили стана, облече пуловера си и се огледа набързо. Издуха носа си и избърса следите от сълзите. Ейми и Джими очевидно имаха доста неща за обсъждане. Можеше да ги остави да се разправят и да се изправи срещу неизбежното нападение на репортерите отвън. Все още нямаше представа какво да им каже и как да обясни случилото се. Но колкото по-рано излезеше при тях, толкова по-бързо щеше да приключи с всичко това.

— Къде отиваш? — побесня Джими, когато я видя да се отправя към вратата. — Още не съм свършил с теб.

Господарският му тон я вбеси. А и нямаше какво повече да загуби.

— Току-що ме уволни, Джими, забрави ли? Ако случайно не си наясно с този термин, той означава, че вече не работя за теб.

— Върни се тук! — изрева Прайс. — Дължиш ми извинение, млада госпожице, да не споменаваме и за малко уважение.

— Не ти дължа абсолютно нищо — отвърна Мили. — Помогна ми да спечеля пари. Ти също спечели. Край на историята. Пък и след като вече съм вън от играта, можеш спокойно да наемеш Рейчъл Дилейни. О, съжалявам, сгреших — усмихна се тя саркастично. — Вече го направи, нали?

— Рейчъл няма нищо общо с това — заекна Джими.

За първи път Мили го видя да отстъпва. Това й се стори адски приятно.

— Дори и да бях победила днес, пак щеше да ме замениш, нали?

— Не е сигурно — излъга той.

— Слушай, Джими, благодарна съм ти за старта, който ми даде. Но вече не искам всички тези дивотии с английската каубойка — едва когато изрече думите, осъзна, че наистина ги мислеше. — Така че давай напред с Рейчъл. Не се чувствай зле задето ме заменяш с нея.

— Не се чувствам зле — гадничко отвърна Джими. — Нито за миг.

Вратата се отвори широко и разкри разярената Кенди, стиснала по едно пищящо хлапе във всяка ръка. Красивото й кремаво сако от „Ралф Лорън“ бе омазано със сладолед и сополи. Косата й бе рошава, сякаш се беше борила с вятърна мелница. Обикновено безукорният й грим се бе разтекъл и приличаше на зловеща маска.

— Мамка му — прошепна Дилън на Ейми. — Кой покани Круела Девил 5 5 Зла героиня от „101 далматинци“. — Б.р. ?

— Джими! — изкрещя Кенди вбесено. — Търсих те навсякъде. А ти! — насочи тя костеливия си пръст към Ейми и потрепери от ярост.

— Това е абсурдно — намеси се Джил раздразнено. — Тук заприлича на Таймс Скуеър.

— Съжалявам, бебчо — извини се Джими и взе синовете си от Кенди. — Дойдох да съобщя на Мили, че я уволнявам.

— Добре — кимна Кенди доволно. — Крайно време беше. Това надбягване бе пълен позор.

Мили се канеше да си тръгне, но наглостта на Кенди я вбеси.

— Знаеш ли, Джими — небрежно подхвърли тя. — Ако имаш нужда от нещо, което да те накара да се почувстваш зле, опитай с това. Жена ти чука приятеля ми, пардон, бившия ми приятел, зад гърба ти.

Джими се ококори и зяпна. Погледна Кенди, търсейки отрицание по лицето й. Но нападението на Мили бе внезапно и жена му не успя да прикрие виновната си червенина.

Лицето на Джими пребледня като чаршаф. Ейми също изглеждаше зашеметена.

— Точно така — усмихна се Мили. — Това продължава от… колко време стана, Кенди? Три месеца? Четири?

— Лъжкиня! — изписка Кенди.

Но бе прекалено късно. Никой не й повярва.

— Хванах ги заедно в леглото — завъртя ножа в раната Мили. — През юни. Затова ние с Тод се разделихме.

След тези думи тя излезе и затвори вратата, оставяйки атомната бомба да избухне зад гърба й.

— Всички да станат!

Съдията докуцука обратно до стола си и всички се надигнаха изморено. С червената си церемониална роба и къдравата бяла перука, съдия Кармайкъл напомняше на Мили за Дядо Коледа с обръсната брада и лишен от жизнерадост. Изглеждаше още по-сериозен и мрачен днес следобед. Мили се надяваше, че това не е лош знак за Джаспър.

— О, Господи — прошепна Линда и я стисна за ръката. — Какво ще стане сега?

— Всичко ще е наред — опита се да я успокои Мили. — Каквото и да стане, Джаспър ще се справи. Ще преживеем и това.

Нервите на Линда бяха толкова опънати, че Мили не бе сигурна дали майка й ще успее да стигне до съда тази сутрин. Откакто се прибра у дома, ако ужасната къща на майка й изобщо можеше да бъде наречена дом с грозните си завеси, овехтял мокет и безбройни полилеи, Линда бе психическа развалина. Страдаше от всеки възможен симптом на стреса — от гадене и зловещи главоболия до треска, паника и дори припадъци. В момента седеше сковано до дъщеря си и тръпнеше от страх.