Но имаше и щастливи моменти. Рейдър се оказа на по-малко от тридесет километра от нея. Дъртата Ан Вос-Мензис не бе загубила интерес към него и бе подскочила при възможността да го купи, когато Рейчъл започна да разпродава активите на Нюуелс.
— Наистина не съм сигурна, че искам да се разделя с него — заяви тя, усетила отчаянието на Мили, която се появи при нея с чекова книжка в ръка. — Той тъкмо започна да се проявява този сезон.
Цената, която дъртата вещица й измъкна, бе умопомрачителна, но Мили дори не мигна. Видът на Рейдър, който наостри уши и зацвили радостно, когато я видя да тича към него, си струваше всички пари на света.
Искаше й се да може да прекарва цялото си време с любимите си коне. Но за съжаление нямаше начин. Някой трябваше да се погрижи за защитата на Джаспър. Линда беше прекалено слаба и нервна, за да се разправя с адвокати или да взима важни решения. А Джаспър, макар да го бяха изпратили в затвор с лек режим до Кеймбридж, бе обзет от ужас и самосъжаление и не можеше да помогне на никого, а най-малко на себе си.
Затова Мили трябваше да прекарва безкрайни часове в адвокатските кантори и да обсъжда стратегията на защитата му. Не виждаше как смотаният й брат може да се защити. Просто трябваше да се признае за виновен и да си придаде вид на дълбоко разкаян. Дори за Джаспър измамата с Дактуб бе зашеметяващо тъпо и рисковано нещо.
Хубавото на заетостта й бе, че не й позволяваше да размишлява върху бъркотията, която бе оставила в Калифорния. Шестте седмици, прекарани в Англия, вече й се виждаха като шест години. Самотно писмо от Ейми бе единствената й връзка със стария й живот.
„Татко подаде молба за развод и Кенди се премести в дома на Тод с близнаците. Можеш ли да си го представиш?“
Мили се усмихна, като си представи как Тод играе ролята на грижовен баща на Чейс и Чанс. А и как ли се справяше Кенди без Ейми? Сигурно нямаше да издържат дълго.
„Оказа се, че Кенди не е подписала предбрачно споразумение, така че татко е здраво прекаран. В момента, разбира се, дори не мисли за парите. Иска ми се да можеше да го видиш. Невероятно тъжен е. Но е и различен човек. Държи се адски мило с мен и дори се обади на Дони онзи ден. За първи път от шест години.
Какво друго да ти разкажа? Вероятно не искаш да чуеш и дума за Рейчъл, но реших да ти съобщя, че все пак не язди за татко. Ранди Кравиц й предложи страхотни пари, за да остане при него, а историята с Кенди разсея татко от мислите за коне и надбягвания. А, ето нещо по-приятно. Миналата седмица видях тази снимка в едно клюкарско списание и реших, че ще ти достави удоволствие.“
Скъпата Ейми й бе изпратила снимка на Рейчъл на някакъв благотворителен бал. Проклетата кучка вече имаше тройна брадичка. Вероятно бе снимана под лош ъгъл, но все пак снимка на проклетницата, представяща я грозна и дебела, трябваше да бъде запазена.
„Дилън е добре. Миналата седмица ме заведе за първи път в Хайуд. О, Господи, толкова е красиво! Не знам как изобщо ти е хрумнало да го напуснеш.“
В този момент Мили трябваше да спре да чете и да си поеме дълбоко дъх. Но след няколко минути се съвзе достатъчно, за да продължи.
„Няма да отгатнеш какво друго стана. Татко възнамерява да помогне на Боби да обжалва в съда. Страшно е разгневен на Тод и иска да му го върне тъпкано по всякакъв възможен начин, включително да му попречи да се добере до петрола. Ще видим какво ще стане. В момента Боби отказва дори да говори с татко. Дилън се опитва да го убеди.“
Типично за Боби, помисли си Мили. Упорит като муле, дори когато му предлагат спасение. Разбираше го, че отказа нейните пари. Но сега, когато двамата с Джими имаха общ враг в лицето на Тод, трябваше да зарови томахавката и да приеме помощта му.
„Липсваш ни, особено на мен. Дилън те поздравява. Късмет с делото на брат ти. Грижи се за себе си. Непрестанно си мислим за теб.
С любов, Ейми“.
Писмото я зарадва, но и натъжи. Повечето новини бяха добри, но нямаше нито дума дали Боби е променил мнението си за нея и дали бе спрял да я вини за всичко.
Може би просто трябваше да забрави за него. Искаше прошката и приятелството му, но нямаше право да очаква, че някога ще ги получи.
Междувременно я чакаха доста други задачи. Джаспър и Линда не бяха лесни, но бяха единственото й семейство. И в момента се нуждаеха от нея.
След като съдията седна, зрителите се настаниха обратно на неудобните пейки и зачакаха присъдата.
Мили погледна наляво и видя семейството и приятелите на Али Дактуб. Седнали от другата страна на пътеката, всички те бяха издокарани в костюми от „Хуго Бос“ и копринени вратовръзки от „Либърти“. Както Сесил би казал, не се виждаше нито една чалма.
Читать дальше