Тили Багшоу - Дуел

— Знаете, че съм — рязко отговори Тод. — Стоите в дома ми, Коломбо. Въпросът е кои сте вие?

Грубото поведение бе грешка. Първият, очевидно шефът, кимна на подчинените си. Те се хвърлиха напред, сграбчиха ръцете на Тод и ги извиха болезнено зад гърба му, преди да му закопчаят белезниците.

— Какво правите, по дяволите? — извика той. — Това е възмутително.

— Арестувам ви по подозрение в измама — каза шефът. — Данъчна измама, за да сме по-точни. Имате право да мълчите…

— Майната ти — прекъсна го Тод. — Не вярвай, че ще си мълча. Това са глупости. Не знам нищо за никаква измама. Плащам си шибаните данъци.

— Изглежда, данъчната служба не е съгласна с вас — отвърна мъчителят му спокойно, а кръвното на Тод се повиши до опасни граници. — Имат информация, която ни предадоха. Мога да опиша случилото се само като продължителни и систематични опити да измамите щат Калифорния с избягването на имотни и други данъци.

Шибаният Джими. Беше отишъл прекалено далеч този път. Разбира се, Тод рискуваше доста в някои от сделките с недвижими имоти. Но бе внимателен, когато ставаше дума за закона. Счетоводителите му бяха изобретателни, но не бяха престъпници. Поне той не мислеше така.

— Допускате страхотна грешка — изсъска Тод, след като го изкараха от къщата и го натъпкаха в джипа си в мига, когато Кенди се появи в розовото си порше. — Ще ви съсипя от съдебни дела, обещавам ви.

— Тод?

Кенди се понесе към тях с високите си ботуши от крокодилска кожа и черна кожена минипола, която не оставяше много на въображението. Имаше толкова впечатляващ вид, че за момент типовете от ФБР се стреснаха.

— Какво става? — попита тя.

— Не се тревожи, бебчо — успокои я той. — Просто иди и звънни на Джак Грийн, адвоката ми. Името му е в кафявия телефонен указател на бюрото ми. Кажи му, че имам нужда от него. Веднага.

Положи всички възможни усилия да звучи самоуверено, но мислите му препускаха лудо.

Дали Джими наистина разполагаше с нещо срещу него? Какво, по дяволите, бе успяло да изрови копелето?

За голяма своя изненада Мили очакваше Коледа с нетърпение и радост. И това се дължеше основно на Зак Спиро.

Той започна да се отбива в къщата на майка й под различни претексти: информация за освобождаването на Джаспър, макар че лесно би могъл да я съобщи по телефона или имейла, извинение, че може случайно да е накарал Линда да плати повече, което, разбира се, не беше вярно. Истинската причина за посещенията му бе толкова очевидна, та накрая му се наложи да я сподели и да помоли Мили за среща за вечеря в Илай.

Първата й реакция бе да му откаже. Да го отблъсне, преди нещата да се задълбочат и тя да отговори на чувствата му. Колкото и да бе странно, Линда я убеди да не постъпва по този начин.

— Скъпа — каза тя, като вдигна глава от огромната тенджера, в която правеше конфитюр от боровинки. — Става дума само за вечеря, за Бога. Дай шанс на горкото момче. Ще ти се отрази добре да поизлезеш и да се запознаеш с нови хора.

Оказа се права. Вечерята наистина се отрази добре на Мили.

Зак беше адски забавен и я разсмиваше до сълзи, нещо, което Мили почти бе забравила. Когато няколко часа по-късно, я остави пред дома й, леко пияна, тя му позволи да я целуне.

Целувката беше приятна. Не зашеметяваща. Не я изпълни с диво желание. Но все пак бе приятна. Хареса й.

Първата целувка определи тона на връзката, която последва. След емоционалната въртележка миналата година, Мили с радост прие доволството пред екстаза. Зак й харесваше — беше достатъчно хубав, а и, макар да можеше да го сравнява само с Тод, изглежда, бе опитен и способен любовник. Но сексът бе само малка част от това, което я привличаше към него. Приятелството му, чувството му за хумор, интелектът му и добрите съвети бяха по-важни. И ако това означаваше да жертва страстта, същата страст, която й бе причинила толкова мъка по Боби и я бе заслепила с Тод за дълго време, е, заслужаваше си да плати тази цена.

Зак беше достатъчно умен да усети колебанието й. Внимаваше да не я притиска и да не настоява за обвързване. Просто бавно проникваше в живота й, а и в семейството й.

Но близостта им не беше единствената добра промяна. След като стресът от делото премина, Линда започна да идва на себе си. Светските й амбиции се изпариха. Дори тя трябваше да се изправи пред факта, че с едно дете в „Плейбой“, а с друго в затвора, не бе в положение да иронизира почтеността на хората. Но снобът в нея, макар и притихнал, не бе мъртъв.