Тили Багшоу - Дуел

Младата жена отвори уста да каже нещо, но той я изпревари.

— Не си длъжна да ми се обадиш, ако не искаш. Няма да се обидя. Но имаш вид на човек, който се нуждае от ядене.

— Много ти благодаря — засмя се Мили.

— Затова реших да ти предложа вечеря. Помисли по въпроса.

Преди Мили да успее да отговори, Зак изчезна с Линда по петите си, а тежката дъбова врата се затръшна зад тях.

Наближаващата Коледа не бе радостно събитие за Тод Кренбърн.

На времето си мислеше, че не е лесно да живееш с Мили. Но сравнена с Кенди Прайс, бе направо шега работа. Всекидневните яростни изблици на Кенди, астрономическите й разходи и суетата, която граничеше с мегаломания, бяха невероятни. Би могъл да ги понесе, ако не беше и останалият й багаж. По-точно, Чейс и Чанс, които го мразеха почти колкото и той тях, и Джими.

Разбира се, очакваше отмъщение от страна на Джими. Всички знаеха, че не е човек, когото да прецакаш безнаказано. А най-зловещото предателство бе да му отмъкнеш съпругата. Но когато започна връзката с нея, Тод наистина вярваше, че нещата ще се уредят сравнително безболезнено. Смяташе, че Джими ще се примири, ще даде развод на Кенди и ще си хване нова красавица.

Не осъзнаваше обаче, че любовта на Джими бе не само истинска, но и безумно силна и дълбока, граничеща с мания. Фактът, че жена му направи избор, не означаваше нищо за него. Ако той не можеше да я има, щеше да се увери, че и никой друг няма да я притежава. Искаше не само да накаже Тод, но да го унищожи напълно.

Първият му ход бе да се оттегли от сделката им с недвижими имоти в Орландо. Е, това се очакваше. Но после Джими започна систематични и плашещо ефективни атаки върху останалите сфери в бизнеса на Тод.

Възобнови съдебното дело за Хайуд и плати на прочут адвокат да уреди налагането на съдебни ограничения срещу „Комарко“, които спряха сондирането за цели три скъпи месеца. После реши да се възползва от услугите, които различни хора му дължаха. Сделките на Тод започнаха да се провалят една след друга из цялата страна — Ню Йорк, Чикаго, Питсбърг и Сан Франциско, а бившите му партньори и колеги го зарязаха като плъхове, бягащи от потъващ кораб. Очевидно Тод бе подценил властта на Джими в деловите кръгове.

Съвсем скоро Кренбърн откри, че е уязвим и провален в много от инвестициите си. И то тъкмо когато се хвана с най-претенциозната жена на планетата — Кенди очакваше първокласно обслужване във всяко отношение, от материалните удобства до сексуалните изпълнения. Ако не я чукаше поне два пъти дневно и не я докарваше до все по-страхотен оргазъм всеки път, тя се ядосваше и му вгорчаваше живота. Как, по дяволите, Джими бе успявал да ръководи многомилионната си компания и да поддържа интереса си към надбягванията, докато беше женен за нея, бе абсолютна загадка. За първи път, откак навърши двадесет години, Тод изпадна във финансово затруднение.

Въпреки всичко обаче все още си падаше по Кенди. Мисълта, че тя може да го напусне, когато получи парите си от развода, го държеше буден нощем и го притесняваше повече от личната вендета на Джими. Затова, когато тя настоя да заведе нея и децата в Тилърайд за двуседмична ски ваканция, Тод се предаде.

По-късно си даде сметка, че по никакъв начин не можеше да си позволи две седмици почивка. Рано или късно щеше да му се наложи да съобщи на нейно величество, че може да й отдели само един дълъг уикенд.

В един ранен неделен следобед в началото на декември тъкмо се чудеше как да го направи, когато мислите му бяха прекъснати от колебливо почукване на вратата.

— Ако не е избухнала Трета световна война — каза той, когато Сали, последната изтощена гувернантка на момчетата, влезе в стаята, — не искам да знам нищо.

Кенди беше на пазар, както обикновено, а хлапетата спяха и несъмнено се зареждаха за поредните шест часа беснеене и крясъци. Тод трябваше да работи. Но след сексуалния маратон рано сутринта — три пъти за един час — той бе прекалено изтощен дори да мисли за работа.

— Наистина съжалявам — извини се момичето нервно, — но мисля, че трябва да дойдете. Полицията е тук.

— Полицията? — намръщи се той, стана и излезе в коридора. — Ченгетата от участъка в Ел Ей? Какво, по дяволите, искат?

Тримата мъже, облечени в черни костюми и застанали пред вратата, не приличаха на ченгета. Имаха вид на хора от ФБР.

— Вие ли сте Тод Кренбърн? — попита единият, като извади значка от вътрешния си джоб и я размаха бързо пред очите му.