Тили Багшоу - Дуел

— Какво смяташ да облечеш, скъпа? — попита тя Мили преди няколко седмици, когато дъщеря й се върна след дълъг престой в конюшните с Рейдър и Стенли, друг от старите любимци на Сесил, който бе успяла да открие и спаси.

— Да облека? — учуди се Мили, като си сипа чаша горещо вино и се настани на големия кухненски стол. — За какво?

— За коледното парти на семейство Дилейни, разбира се — отговори Линда. — Ще трябва да ти купим нещо ново.

— Шегуваш се — задави се Мили с виното. — След всичко, което Рейчъл ни причини? И ти искаш да отидеш в дома й?

— Не е въпрос дали искам или не — отговори Линда, която отчаяно копнееше да се появи на празненството. — Става дума за учтивост.

Наистина, Рейчъл се бе държала отвратително. Начинът, по който заряза горкия Джаспър в труден за него момент, бе последната капка за Линда. Най-после бе готова да признае, че проклетото момиче наистина бе ужасно. Но това не бе достатъчно да я удържи далеч от митлингсфърдския отговор на прочутия бал на Елтън Джон „Бели връзки и диадеми“. Все пак горките Майкъл и Джулия не бяха виновни, че дъщеря им е невярна мръсница, нали? Каквото и да бе направила Рейчъл, родителите й си оставаха стълбовете на светското общество в Нюмаркет. Семейство Дилейни не можеше да бъде зачеркнато с лекота от подвързания й с кожа указател.

Отначало Мили отказа категорично дори да говори по въпроса, но Зак я накара да премисли.

— Я стига, ще бъде забавно — ухили се той, докато й помагаше да почисти мърлявата слама на Стенли няколко дни след като Линда получи поканата.

Бяха заедно вече от месец и той бе свикнал да прекарва известно време с конете й. Но все още изглеждаше странно в конюшнята, също като негър на събрание на ку-клукс-клан.

— Можеш да се присмееш на Рейчъл за дебелината й — изтъкна й той. — А аз ще се фукам пред останалите мъже, вторачени в мен с желанието и тяхното гадже да е модел на „Плейбой“.

— Не съм била модел! — ядоса се Мили, като го замери с шепа слама. — Бях ездачка на каубойски коне.

— Ездачка на каубойски коне без дрехи — подразни я Зак.

Тя се престори на ядосана, но тайничко се радваше на небрежното отношение на Зак към снимките й в „Плейбой“ и в кичозните каубойски реклами. След ужасения потрес на майка й бе чудесно да се посмее по въпроса с някого.

— Моля те, хайде да отидем — настоя той. — Чувал съм, че къщата на Дилейни е зашеметяваща. А и тоалетът на майка ти ще си струва да изтърпиш партито. Знаеш го.

Разбира се, Линда се зарадва страхотно на промяната в решението на Мили и изпита силна благодарност към Зак, който я бе убедил да го стори. Реши да му покаже благодарността си по изпитания през времето начин, като му изпече огромно количество домашни бисквити.

— Сигурна ли си, че не си еврейка? — попита той, докато Линда стоеше до него гордо и го наблюдаваше как се тъпче до пръсване.

— Шшшт, скъпи, яж си бисквитите — отвърна тя нежно.

Въпреки, че Зак не бе завършил „Итън“, нямаше имение и дори бе израснал в Голдърс Грийн, Линда го намираше за чудесен. Вечно подтикваше Мили да „навлезе в следващия етап“, каквото и да означаваше това.

За съжаление, когато Бъдни вечер най-после настъпи, всички в къщата се събудиха с махмурлук, който можеше да спре и влак.

Преди два дни научиха, че Джаспър ще бъде освободен по-рано за добро поведение. Следователно щеше да си е у дома за Коледа и за празненството на семейство Дилейни, ако посмееше да отиде на него. След истеричния плач на Линда бе решено, че Зак и Мили ще вземат брат й от затвора, за да й спестят унижението да бъде снимана там от местните репортери. Линда си остана у дома, за да приготви празничната вечеря й да довърши коледната украса.

След първоначалното неудобство от срещата им, подсилено от факта, че Джаспър очевидно бе „открил Господ“ в затвора, четиримата решиха единодушно да се напият колкото се може по-скоро.

На сутринта всички бяха с позеленели лица.

— Знам, че ти обещах да отида, мамо — измърмори Мили с дрезгав глас. — Но наистина не мога да изтърпя празненството. Защо не кажеш на сър Майкъл, че съм болна?

— В никакъв случай — решително отсече Линда, макар че и тя самата не се чувстваше добре. — Веднага ще се усети. Всички ще си помислят, че не си дошла, защото не харесваш Рейчъл.

— Ами аз наистина не я харесвам — съгласи се Мили.

— А това е сериозна причина да положиш усилия — намеси се Джаспър, като влезе в кухнята, облечен в един от старите халати на Сесил, който висеше като торба върху отслабналото му тяло. — Рейчъл постъпи ужасно с нас. Но това ни дава възможност да простим, да обърнем и другата буза. Любовта и прошката са велико нещо.