Тили Багшоу - Дуел

Шокирана и без да знае как да постъпи, Мили се изкашля високо.

Кенди вдигна очи първа. Видя Мили, изпищя, измъкна се от члена на Тод и се мушна под чаршафа като мишка, уплашена от змия.

Тод обаче не се стресна.

— Какво правиш тук? — попита той, като обу боксерките си и приглади разрошената си коса. — Мислех, че снимаш реклама в Долината.

— Отмениха я — тъпо отговори Мили. Минаха няколко секунди, преди главата й да се проясни и да се ядоса. — А и защо питаш какво правя тук? Живея тук. Какво прави тук тя, по дяволите?

И посочи към бялата издутина под чаршафа.

— Бих казал, че е очевидно — спокойно отвърна Тод. — Не мислиш ли така?

Сърцето на Мили заби лудо. От дълго време подозираше, че Тод й изневерява, така че не бе безкрайно изненадана. Но все пак я заболя.

Осъзна, че никога не я бе обичал. И го бе знаела през цялото време, макар да не искаше да си го признае. Но дори в най-ужасните си кошмари не си бе представяла, че ще бъде заменена от Кенди. Как можеше да е толкова тъпа и сляпа?

— Откога… — заекна тя. — Имам предвид, откога вие двамата… О, за Бога, излез оттам — извика тя на Кенди. — Изглеждаш абсурдно.

Кенди се показа изпод завивката. Беше се изчервила като ученичка, но това вероятно се дължеше на секса.

— Няма да кажеш на Джими и Ейми, нали? — помоли я тя с лигав глас. — Моля те, моля те, не казвай нищо. Това ще разбие сърцето на Джими, Мили. Той наистина ме обича.

Невероятно! Как бе възможно никой от двамата да няма никакъв срам?

— Знам, че те обича — грубо отвърна Мили. — Може би трябваше да се замислиш за това, преди да започнеш да си играеш на „скрий салама“ в леглото на гаджето ми.

Грубостта й беше защитен механизъм. Или трябваше да се държи по този начин, или да се хвърли на пода разплакана, а не възнамеряваше да им достави това удоволствие.

— Да поговорим като разумни хора — предложи Тод.

— О, майната ти — изруга Мили.

Дори сега, след като бе заловен на местопрестъплението, Тод искаше да контролира положението. Но вече й бе писнало да се отнася с нея снизходително.

— Няма за какво да говорим. Изчезвам оттук.

Почти бе стигнала до първия етаж, когато Тод я настигна.

— Къде ще отидеш? Нямаш къде да живееш — каза той, като я хвана за ръката.

— Много мило, че се тревожиш за мен — саркастично отвърна тя. — Но ще измисля нещо.

Всъщност, в думите му имаше логика. С изключение на Ейми, тя нямаше нито една приятелка в Ел Ей, а настаняването в Палос Вердес бе невъзможно, освен ако не искаше да се сблъска с Кенди на закуска утре сутрин. Щеше да й се наложи да се настани в хотел.

— Прави каквото искаш, стига да не се раздрънкаш пред Джими — каза Тод с тон, който не оставяше съмнение, че я заплашва.

— Така ли? — усмихна се Мили презрително, като отказа да се уплаши. — И какво те кара да мислиш, че няма да му се обадя в мига, когато изляза оттук?

— Направи го и ще съжаляваш — заплашително я увери той.

— Не и колкото теб — отвърна Мили. Въпреки силната болка и унижението се чувстваше добре задето най-после му се възпротиви. — Боби беше прав. Ти си долен използвач. Предаде него и мен, а сега и Джими. Какво ти е направил Джими?

— Не бих си хабил сълзите за Прайс — процеди Тод. — Ако случайно не си чула, носят се слухове, че се кани да те изрита. Знаеш ли с кого е обядвал днес?

Мили се вторачи в него безмълвно.

— С добрата ти приятелка, Рейчъл Дилейни.

— Глупости — възрази Мили. — Лъжеш.

Тод сви рамене.

— Попитай Кенди, ако не ми вярваш. Мога да те уверя, че лоялността ти към Джими е съвсем излишна. Но пък ти никога не си преценявала добре характера на хората. Нали така, скъпа?

Мили не го слушаше. Всяка дума, която излизаше от устата му, бе отрова. Вече го знаеше.

Тя грабна чантата си, изскочи навън и се метна в колата си. Подкара толкова бързо, че едва не удари скъпия астън мартин. Плачеше, но повече от гняв и срам, отколкото от мъка. Беше искала да преуспее. Не само за да си възвърне Нюуелс, но и заради самата себе си. Славата, парите и начинът на живот, който Тод й бе дал, бяха като дрога. И бяха наранили и нея, и хората, които обичаше.

Заради тях подложи Демон на толкова силен стрес, че го уби. Никога нямаше да си прости това. После идваше Боби и предателството на Тод, което тя бе прекалено сляпа да види и прекалено глупава да спре. Позволи на Тод да я откъсне от добри приятели като Ейми и да постъпва според желанията му само от страх да не го загуби — така направи снимките в „Плейбой“. Те наистина помогнаха на кариерата й, но бяха последният пирон в ковчега на отношенията със семейството й, а също и предателство към каубойската култура, в която Боби я въведе.