Тили Багшоу - Дуел

Тод подкара към дома си обзет от безпомощна ярост. Бе готов да удуши някого, но вместо това изчука Мили. Ала обещаните от Кенди удоволствия не излизаха от ума му. Минаха няколко седмици и тя не му се обади. Той започна да си мисли, че се е уплашила и е променила решението си. Но снощи, съвсем неочаквано, му звънна и му съобщи, че Джими е зает със събрания цял ден и тя ще успее да измисли логично извинение, за да се видят с Тод.

— Трябва само да се отървеш от Мили — допълни тя.

— Не е проблем — отвърна Тод, като едва сдържа възбудата си. — Тя ще се състезава утре сутрин, а следобед ще снима нова реклама в Долината. Няма да се прибере до късно вечерта.

И тъкмо когато му се струваше, че не би могъл да желае Кенди повече, тя се появи пред вратата му в десет сутринта, облечена в яркочервено манто, високи ботуши и миниатюрни бикини от „Ла Перла“. Не го разочарова и в леглото. Не само имаше великолепно тяло, но и знаеше какво да прави с него. Чудесна промяна от невинността на Мили.

— Ммм — изстена Кенди, като затвори очи от удоволствие. — Толкова си голям.

— Казваш най-милите неща — промърмори той и зарови лице в идеално закръглените й гърди.

Сваляше шапка на пластичния й хирург. Някой от тези типове бяха истински касапи, но тялото на Кенди бе произведение на изкуството.

И двамата подскочиха, когато мобифонът й иззвъня.

— Остави го — нареди й Тод, като прикова ръцете й към леглото, когато тя се опита да вземе чантата си изпод леглото.

— Чакай малко — измъкна се тя от хватката му. — Ще го изключа.

Извади малкия си телефон, видя, че Джими се обаждаше, и ухилено показа екранчето на Тод.

— Сигурен ли си, че не искаш да отговоря? — подразни го.

Тод грабна телефона, изключи го и го метна на пода.

— Излъжи го, че си била заета — каза той, като разтвори краката й и отново потъна в нея. — Сигурен съм, че ще те разбере.

Мили отби на частния път в Бел Еър, набра кода на охранителната система и потегли напред. Чувстваше се в по-добро настроение, отколкото от месеци насам.

След няколко поредни разочарования, най-после се представи чудесно в надбягването на панаира в област Хумболт и победи доста известни жокеи, включително Рамон Естевес, който яздеше прочутия Принц. Първото място не бе достатъчно да я измъкне от бъркотията, но все пак бе начало. За първи път тя и Кали се проявиха като добър екип, а това също си беше постижение. Жребецът наистина го биваше. Не беше виновен, че не е Демон.

След състезанието денят й тръгна още по-добре. Брад се обади и й съобщи, че режисьорът на рекламата се разболял и трябва да отменят снимките. За първи път от пет месеца Мили щеше да има свободен следобед.

Беше хубав слънчев ден и когато портите се отвориха, тя видя великолепната панорама на „Сенчъри сити“, разпростряна пред нея като футуристичен мираж. Странно как човек можеше да вижда същата зашеметяваща гледка всеки ден и почти да не й обръща внимание. Но Мили наистина се чувстваше така, сякаш я виждаше за първи път.

Изненада се, когато видя и двете коли на Тод, тъмносиньото ферари и новия сребрист астън мартин, който му бяха доставили миналата седмица. Обикновено той отиваше на фитнес по това време, но явно днес бе решил да помързелува. Може би най-после щяха да прекарат малко време заедно.

Мили извади ключа си и влезе в къщата. Долният етаж бе празен.

— Тод? — извика тя.

Никакъв отговор. Мили метна чантата си на пода и надникна в кабинета, но и там нямаше никой. Дали Тод беше горе?

Тръгна нагоре по стълбите и внезапно усети колко бе изморена. Крайниците я боляха. Господи, щеше да е чудесно да изключи мобифона, да се просне на леглото и да спи колкото си иска.

— Бебчо? — извика отново.

Приближи се към вратата на спалнята и забави крачка.

Дали наистина бе чула гласове?

Отначало шумът бе съвсем тих. Но колкото повече се приближаваше, толкова по-ясен ставаше. Да, бяха гласове. Мъжки и женски.

И нямаше съмнение на кого принадлежаха.

Би познала провлечения южняшки говор навсякъде.

— Аах!

Тод, зачервен и изпотен, гол, с изключение на чифт бели чорапи, чукаше Кенди Прайс страстно и нямаше представа, че е бил заловен на местопрестъплението.

Кенди също не я забеляза отначало, заета да мята главата си наляво-надясно. Русата й грива напомни на Мили за афганската хрътка на име Лъки, която бе имала като дете. Лъки беше чудесно куче, но имаше навика да си мята главата раздразнено, когато я нападнеха бълхи.