Тили Багшоу - Дуел

Вече бе заинтригуван от самоувереното сексапилно момиче и съперничеството й с Мили. Странно, самочувствието на Рейчъл му напомняше за старата Мили — хлапето, което го бе впечатлило страхотно преди шеметните си провали през последните месеци. Наистина беше тъжно, но Джими не бе благотворително дружество. Обичаше конете му да побеждават.

Преди Рейчъл да успее да отговори, салатите им пристигнаха. Джими заля своята със зехтин, а Рейчъл подправи нейната със съвсем малко оцет. Беше качила няколко килограма след пристигането си в Америка, благодарение на комбинация от добър апетит и огромни порции, но се опитваше да ги свали.

— Не бих казала, че я мразя — усмихна се тя.

Джими набоде парче сирене и го задъвка шумно, очаквайки подробно обяснение.

— Просто си имаме история — добави тя.

— Да, това го прочетох по вестниците. Слушай, ще бъда откровен с теб. Искам да протежирам голяма звезда. Жена с амбиции, твърдо решена да продължи да печели. Мислех, че съм я намерил в лицето на Мили. Но през последните месеци… — той сви рамене. — Вече не съм толкова сигурен.

Очите на Рейчъл засияха. Точно от това се нуждаеше.

— Господин Прайс, ако искате амбиция и решителност, аз съм вашият човек.

Тя се наведе бавно и притисна лактите си към тялото, за да му даде възможност да огледа добре съблазнителното й деколте. Обикновено това бе печеливша тактика с всеки мъж.

С Джими обаче се оказа грешка.

— Да си изясним нещо, млада госпожице — каза той, без да си направи труда да сниши глас. — Аз съм щастливо женен човек. Имунизиран съм срещу дивотии, така че изобщо не се опитвай. Ясно ли е?

Рейчъл се изчерви силно и се уплаши, че бузите й ще пламнат. Никой, освен Боби Камерън, не бе отблъсквал авансите й по този начин, а каубоят поне бе красив. Но да получи шамар в лицето от този тлъст дребосък бе ужасно.

— В момента Мили очаква присъдата си — продължи Джими, без да обърне внимание на червенината й. — Все още може да се съвземе и да успее. Но междувременно, нямам нищо против да проуча възможностите с теб.

Рейчъл преглътна гордостта си и попита:

— Какви възможности?

— Още не знам — откровено призна Джими. — Да видим как ще се представиш в „Белмонт“. После ще поговорим отново.

— Не знам — кисело каза тя. — След „Белмонт“ може да получа интересни предложения. Или да реша да остана с Кравиц.

— Твоя си работа — небрежно подметна Джими.

Рейчъл почти не бе докоснала салатата си. Джими довърши своята и махна на келнера за сметката, без да се интересува, че тя не бе приключила обяда си.

— Агентът ти има телефона ми. Ако има смисъл да се срещнем през юни, тогава може да ми се обади. Ще бъда в Ню Йорк през цялата седмица.

Рейчъл побесня. Какво грубо, проклето дребно лайно! Ако беше някой друг, а не Джими Прайс, щеше да му каже да върви на майната си.

Но тя се овладя и не каза нищо. Все пак, това бе Джими, човекът, който държеше бъдещето на Мили Локуд Гроувс в ръцете си. Ако за да го открадне от Мили, трябваше да спечели надбягването в „Белмонт“, щеше да положи всички усилия.

— Добре — кимна тя, като се надигна и раздруса тлъстата му ръка. — Ще поговорим тогава.

Кенди Прайс изстена гърлено.

— О, Господи, това е страхотно — изохка тя. — Не спирай, бебчо. Моля те, не спирай.

Тод проникна още по-дълбоко в нея и се усмихна. Не възнамеряваше да спира. Чакаше този момент от дълго време.

Още откакто посети Палос Вердес за първи път в компанията на Боби, си падаше по Кенди. Но чак преди няколко седмици осъзна, че чувството е взаимно.

Бе дошъл да се види с Джими заради сделката в Орландо, но когато пристигна в къщата, разбра, че той е по работа в Сан Франциско и няма да се прибере през следващите няколко часа. Кенди настоя Тод да остане за вечеря. Той, разбира се, не се нуждаеше от дълго убеждаване. Ядоха сами до басейна, където тя флиртуваше безобразно с него. В един момент дори се наведе към него, издокарана само в миниатюрни златни бикини и чехли с високи токове, и започна да го храни със сладолед. Никога нямаше да забрави този образ.

Ако зависеше от него, щяха да се изчукат още тогава. Но Кенди беше нервна и се страхуваше, че някой от слугите може да ги види или, не дай си Боже, Джими да се прибере по-рано от очакваното.

— Изненадваш ме, госпожо Прайс — каза й тогава Тод, като притисна нежно устни към ухото й. — Смятах, че обичаш опасностите.

— О, повярвай ми — провлечено отговори Кенди. — Обичам ги. Но тези неща са по-сладки, когато трябва да почакаш за тях известно време. Не мислиш ли така?