Тили Багшоу - Дуел

Отначало за лошите си представяния Мили винеше Кали, официално познат като Калифорнийско момче, новия кон, който Джими й бе дал след смъртта на Демон. Двамата очевидно не бяха добър екип. Но това извинение вече не вършеше работа. Други жокеи бяха постигнали чудесни резултати с него този сезон. По-вероятно други неща влошаваха формата й — стресът от присъствието на Рейчъл и вечната й несигурност по отношение на Тод.

Искаше й се да не мисли непрестанно за Тод. Но колкото повече го виждаше да флиртува с други момичета и се плашеше да не го загуби, толкова по-отчаяно се държеше за него. Откак се отдалечи от Ейми, той бе единственият човек, с когото можеше да си говори, макар да виждаше, че оплакванията й от Рейчъл му досаждат.

После, сякаш днешната беда не бе достатъчно лоша, прочете в новото издание на английския „Рейсинг Поуст“, че Рейчъл е обявила Нюуелс за продан. При това на ужасяваща цена. Три милиона лири! Наистина ли струваше толкова много? Внезапно идеята й да спечели достатъчно, за да откупи семейния си дом, й се стори абсурдна.

Да, печелеше добри пари, макар че не се знаеше колко дълго ще продължи това, особено ако не възвърнеше състезателната си форма. Но почти не спестяваше. Тод винаги я окуражаваше да харчи. Колата беше негова идея, както и три четвърти от гардероба й, но тя си плащаше за тях. Водеше я на пазар в най-скъпите бутици по „Робертсън“, избираше много повече рокли, отколкото искаше или имаше нужда, а после караше да плати сметката. Мили отчаяно искаше да му достави удоволствие и да задържи интереса му въпреки сериозната женска конкуренция, затова изпълняваше всичките му желания.

Най-после, четиридесет минути по-късно, тя спря пред ресторанта. Беше ужасно изпотена и й се наложи да отлепя белия си панталон от мокрите си крака, преди да подаде ключовете на момчето от паркинга и да извади няколко тайленола от чантата си, за да облекчи кошмарното си главоболие.

— Най-после — изсумтя Тод, когато Мили стигна до него през тълпата. — Какво, по дяволите, стана?

— Извинявай, извинявай, извинявай — извика тя, като грабна ръката му и я покри с целувки.

Тод вече довършваше ордьовъра си, а красивата покривка на червени и бели карета бе покрита с трохи.

— Някакъв камион се бе обърнал на магистралата и имаше страхотно задръстване. Щях да ти звънна, но нямах сигнал на мобифона — обясни тя.

— Аха — мрачно кимна той и сипа остатъка от бирата в чашата си.

Беше ядосан. Заради тъпото й закъснение му се наложи да изпусне цял час секс с Наташа. Но от други страна, не бе лошо да се чувства виновна тази вечер. Това вероятно щеше да смекчи реакцията й на новините му за Хайуд.

Той натопи последната хапка хляб в зехтина и смени темата.

— Как мина състезанието?

— Лошо — отговори Мили, като си наля чаша вода и глътна трети тайленол.

Изглеждаше по-мършава и измъчена от обикновено.

— Стигнахме до финала пети. Джими още не знае, но ще побеснее, когато разбере. Познай какво още научих днес?

— Не обичам гатанки — грубо отвърна Тод, без да прикрие погледа си към висока червенокоса хубавица, която мина покрай масата им и му намигна нагло. — Все ми е едно дали ще ми кажеш или не.

— Нюуелс е обявен за продан — тъжно съобщи Мили. — За три милиона. След всички дивотии, с които Рейчъл убеди майка ми, че ще се справи чудесно с наследството на татко, провали фермата и сега я продава.

— Не те разбирам — каза Тод, като повика келнера да вземе поръчката им. — Мислех, че не искаш Рейчъл да притежава Нюуелс.

— Да — кимна Мили. — Но не по този начин. Имам предвид, какво ще стане с останалите коне? Новият собственик може да реши да не се занимава с коневъдство. Да превърне конюшните във вили или нещо такова…

Лицето й помръкна, когато си представи безкрайните зловещи възможности.

— Е — поде Тод, решил да се възползва от разсеяността й, за да й съобщи лошата новина. — Аз пък имах добър ден в бизнеса. Преговарях с една тексаска компания — „Комарко“, вероятно си чувала за тях — за дял в петролните права на Хайуд. Имахме доста правни проблеми, но току-що научихме, че ще ни позволят да направим проучването следващия месец. Това е добра новина.

Минаха няколко секунди преди Мили да осъзнае за какво ставаше дума.

— Имаш предвид… — бавно каза тя, — че ще сондираш ранчото за петрол?

— Точно така — небрежно отговори Тод. — Крайно време беше някой да го направи.

— Не можеш! — възмутено извика Мили.

— Защо не?