Тили Багшоу - Дуел

— Разбира се, че обещавам. Да не мислиш, че искам да я нараня? — заскуба косата си той. — Но ти откъде знаеш, мамо? Имам предвид, сигурна ли си?

— Сто процента — отговори Даяна. — Съжалявам, Боби, но няма никакво съмнение.

Разказа му историята набързо. Боби едва успяваше да следи думите й: „Грешка… и двамата съжаляваха… Маги и Уайът… имаха семейни проблеми тогава…“, но в главата му се появи ужасна картина. Ханк бе предал най-добрия си приятел по най-гнусния възможен начин.

— Не мога да си обясня как Маги е могла да го направи — възмути се Боби.

— Беше депресирана — обясни Даяна. — И не говоря за лека депресия. След раждането на Тара изпадна в клинична депресия. А Уайът работеше безкрайно дълги часове.

— За татко — горчиво изтъкна Боби.

— Мисля, че ти е трудно да оцениш колко самотна и потисната бе Маги. А Ханк бе до нея. Понякога нещата са съвсем прости.

— Но Съмър никак не прилича на него — каза Боби в опита си да се хване за сламка. — Прилича на Тара и Маги.

— Да, прилича на майка си — съгласи се Даяна. — Но тя е единственото дете в семейството с руса коса. Погледни и очите й, Боби.

Стомахът на младежа се сви. Беше гледал очите й само преди няколко минути, макар да му се струваше, че от целувката им бяха изминали дни.

Бяха лешниково кафяви. Също като неговите.

— Фактът, че Ханк й е баща никога не бе поставян под съмнение — продължи Даяна. — Маги призна на Уайът за връзката им още преди да разбере, че е бременна. Нямаше съмнение, че Ханк е бащата. Тя и Уайът не бяха спали заедно от месеци.

— И какво? — попита Боби. — Уайът им прости ей така?

Изглеждаше ядосан и наистина беше. Не беше обичал Ханк, дори не го бе харесвал много. Но поне го бе уважавал. В детските му години баща му имаше не по-малко авторитет от Господ. На всичкото отгоре Ханк се отнасяше с диво презрение към греховете и недостатъците на околните, особено тези на Боби.

Досега бе вярвал, че баща му е имал право да го съди. Но откритието, че Ханк се бе промъквал зад гърба на Уайът, бе станал баща на две незаконни деца, а после си бе измил ръцете, унищожи всичко добро, което си бе мислил за баща си.

— Те трябваше да са приятели, за Бога! — извика той.

— Бяха приятели — сви рамене Даяна. — Знам, че ти се струва странно сега. Но и Ханк, и Маги съжаляваха за стореното. И Уайът ги разбра и прости. Беше грешка. А тях двамата Уайът обичаше най-много на света. Освен това трябваше да мисли и за детето.

— Съмър — промълви Боби. — Уайът я отгледа като собствена дъщеря.

— Той е добър човек. За него Съмър си беше негово дете. И все още е — отбеляза Даяна. — Ханк нямаше интерес към бащинството. Ти го знаеш по-добре от всеки друг. Беше на пет годинки по онова време и той те бе виждал само два пъти. И двата пъти по принуда.

За първи път Боби си представи колко трудно е било за майка му да го отглежда в онези ужасни хипарски комуни. Беше допуснала грешка, разбира се, но и тя самата е била дете тогава. Ханк трябваше да се отнесе по-добре с нея. И с всички тях, разбира се.

През всички изминали години Боби се бе измъчвал от мисълта, че ще изложи баща си и няма да е достоен за легендата. А сега осъзна по най-ужасен начин, че целият героизъм на Ханк си бе само това — легенда. История, в която хората искаха да вярват. Благородният каубой, който води справедливи битки, за да запази старите традиции.

Докато истината бе съвсем различна. Ханк не беше герой, а слаб по характер егоист. Ако някой бе героичен каубой, това бе Уайът. Но, разбира се, Уайът не носеше великото име Камерън.

— Съмър няма представа, така ли? — прошепна той, като наруши дългото мълчание. — Никога не е предполагала?

Даяна поклати глава.

— Защо да предполага?

Боби се заразхожда замислено.

— Обещаваш ми да не кажеш и дума, нали? — притеснено попита Даяна.

— Все трябва да дам някакво обяснение — каза той. — Имам предвид, не за татко. Но тя ще се чуди защо вече не се интересувам от нея. След… нали знаеш…

— О, стига — прекъсна го Даяна. — Ти каза, че е било само целувка. Просто й кажи, че гледаш на нея като на сестра и това е.

— Опитах с това и преди.

— Е, опитай отново — твърдо заяви Даяна. — А и това си е вярно, нали? Тази, в която си влюбен, не е Съмър.

— Какво имаш предвид? — наежи се Боби. — Не съм влюбен в никоя, мамо.

— Както кажеш, скъпи — скептично повдигна вежди Даяна. — Както кажеш.

Рейчъл седеше на бежовото велурено канапе, подвила крака под себе си, и преглеждаше доволно купчината изрезки от вестници със статии за нея. Беше април, четвъртият й месец в Америка, вече бе яздила два пъти за Ранди Кравиц, вероятно най-преуспяващия собственик на състезателни коне в Щатите след Джими Прайс, макар че за разлика от съперника си, Ранди се занимаваше само с чистокръвни коне. Засега идеята да се премести в Съединените щати се бе оказала чудесна.