Тили Багшоу - Дуел

— О, Боби.

Забравяйки по-раншните си скрупули, Съмър седна в скута му и обви ръце около врата му. В този момент искаше само да го утеши. Да му покаже, че никой от тях не го обвинява. Да му обясни, че никой не е съвършен и хората допускат грешки. Да го увери, че макар Мили да го бе разочаровала, тя и всички други в ранчото винаги щяха да го подкрепят.

Боби я прегърна и внезапно усети топлината на тялото й, увито като подарък в меката кремава вълна и притиснато плътно до него. Помириса шампоана в косата й и лекото ухание на парфюм по врата й.

Беше минало невероятно дълго време, откак бе с жена за последен път и дори откак се бе чувствал възбуден. Не знаеше дали заради страхотния сексапил на Съмър или просто от напрежението и стреса през последните месеци, които трябваше да бъдат освободени по някакъв начин, но откри, че вече не можеше да се сдържа. Плъзна ръка по тила й, привлече я към себе си и я целуна страстно.

— Съжалявам — извини се той мрачно, когато най-после се отдръпна, а гласът му бе изпълнен с желание.

— Не съжалявай — прошепна Съмър, вече разтворила розовите си устни за следващата целувка. — Аз не съжалявам.

Той се наведе и отново я целуна, този път още по-страстно. Пъхна ръка под пуловера й, а Съмър изви гръб и го зацелува лудо.

— Ей, хлапета! — извика Даяна, която стоеше до вратата със смаян вид.

Инстинктивно, Съмър скочи от скута на Боби и започна да оправя дрехите и косата си.

— Даяна. Не те видяхме — виновно заекна тя.

— И аз така си помислих.

Съмър очакваше Даяна да се засмее — по принцип тя не бе моралистка, най-малко по отношение на секса. А и бездруго само се бяха целували. Но Даяна изглеждаше ужасно сериозна.

— Дойдох да поговоря с Боби — заяви решително. — Би ли ни оставила насаме за няколко минути?

— Разбира се — отговори Съмър, като погледна Боби, който се червеше засрамено, но все пак успя да й се усмихне окуражаващо. — Няма проблеми. Аз ще… ще отида да помогна на мама да разтреби в кухнята.

Даяна я изчака да излезе, после се заразхожда нервно из малкия офис. Приличаше на генерал, който обмисля стратегията на предстояща битка.

— Какво искаш, мамо? — попита Боби.

Обичаше майка си, но все още й бе ядосан за неочакваната поява в дома на семейство Макдоналд. А и както винаги, моментът бе адски неподходящ.

— Откога продължава това? — попита Даяна.

— Кое? — раздразни се младежът.

— Не ми отговаряй с глупави въпроси — рязко каза тя. — Ти и Съмър, разбира се. Откога сте любовници?

— Господи — поклати глава Боби. — Невероятно. Точно ти да го кажеш. Значи не одобряваш любовния ми живот? Това ли искаш да ми кажеш?

— Откога? — извика Даяна.

— Не че е твоя работа — отвърна Боби, — но не сме любовници. Целувката, която видя, беше за първи път.

— Слава Богу — промърмори Даяна, като се отпусна на стола.

Обичайно розовото й лице бе пребледняло като чаршаф. За първи път Боби осъзна, че майка му изглеждаше болна.

— Какво става, мамо? — смекчи тона си той. — Нещо не е наред ли?

Даяна поклати тъжно глава.

— Трябва да ти кажа нещо. Нещо, което вероятно трябваше да споделя с теб много отдавна.

След няколко минути дойде ред на Боби да изглежда като тежко болен.

Не можеше да е вярно.

Просто не можеше.

— Грешиш — заяви той, като поклати глава. Беше се почувствал толкова зле от разказа й, че им се наложи да излязат навън на чист въздух. Сега стоеше облегнат на стената на конюшнята и гледаше майка си объркано. — Сигурен съм, че грешиш.

Даяна се приближи до него и се облегна на стената.

— Боби, скъпи, иска ми се да грешах.

Ужасно й се искаше да го утеши, но не знаеше как. В миг го бе лишила от вярата и сигурността в живота му. Нищо чудно, че Боби отказваше да повярва на думите й.

— Наистина ми се иска. Но трябваше да го узнаеш, преди нещата между вас да се задълбочат. Не е станало друго, освен това, което видях днес, нали?

— Да — енергично кимна той. — Да. И преди имаше сексуално напрежение между нас, но нищо сериозно. Не сме влюбени или нещо такова.

— Скъпи, говори за себе си — каза Даяна. — Видях начина, по който Съмър те гледаше. Сляп си, ако не виждаш, че е луда по теб. А това е сериозен проблем.

— Не е — възрази той. — Имам предвид, тя не е влюбена в мен. Или поне аз си мисля така. О, Господи! — възкликна и отпусна глава в ръцете си. — Влюбена ли е?

— Няма значение дали е влюбена или не — отвърна Даяна. — Важното е, че Ханк е неин баща. Вие двамата никога не можете да сте заедно. Никога. И тя не трябва да знае. Обещай ми, Боби.