Тили Багшоу - Дуел

Той пристъпи към мъжа, който инстинктивно се отдръпна назад и се подхлъзна на калния наклон.

— Разбирам — каза той. — Но партньорът ви, господин Кренбърн…

— Майната му на Кренбърн — изрева Боби. — Майната ти и на теб — доближи се той до костюмаря, който внезапно доби уплашен вид. — Разкарайте се от имота ми, преди да направя нещо, за което няма да съжалявам.

— Боби?

Уайът, дочул повишените гласове, се втурна нагоре по хълма, следван от Дилън и… това майка му ли беше?

— Какво става? — попита Уайът.

— Нищо — изръмжа Боби, вторачен заплашително в тримата агенти на „Комарко“. — Тези типове тъкмо си тръгват. Нали така, момчета?

Рийвс се метна обратно в линкълна, спусна прозореца си и заговори на Уайът.

— Ако имате и капка разум, ще поговорите с него — каза той, като кимна към Боби. — Имаме законно право на достъп. Ще се борим за него в съда, ако се наложи. Но тези правни битки не са евтини. А нашите джобове са много по-дълбоки от вашите.

Да, това си бе вярно, помисли си Уайът, докато ги гледаше как се отдалечават по пътя. Познавам тийнейджъри с повече пари от Боби.

Той сложи ръка на рамото на Боби, за да го успокои, но младежът я отблъсна.

— Остави ме сам, Уайът — промърмори той, като преглътна сълзите си и се ядоса задето не бе разбил носа на оня кретен от „Комарко“. — Всички вие. Искам да остана сам.

Църковната служба на Коледа бе адски неловка. Боби присъстваше телом, защото му се струваше важно да поддържа старите традиции в Хайуд сега, когато светът му се сриваше, но мислите му очевидно бяха далеч оттук.

Не обърна никакво внимание на Даяна, която не показа, че е обидена, но семейство Макдоналд агонизираха от притеснение.

— Боби има доста проблеми напоследък — извини го Маги. — Сигурна съм, че не е нещо лично.

— Разбира се, че е лично — възрази Даяна. — Ядосан ми е, защото не идвам тук достатъчно често, а и се появявам без предизвестие. Но това не е проблем. Винаги сме били различни в това отношение. Аз съм по-свободен дух. А той прилича прекалено много на баща си, макар че никога не би го признал.

Беше права поне за едно: Боби се дразнеше от неочакваните й посещения. Напомняха му за ужасното му ранно детство: спонтанните промени на решения и планове, които правеха съществуването му несигурно и тревожно и го лишаваха от чувството за безопасност и дом, нужно на децата.

— Мамо, Коледа е, за Бога — изсъска й той, преди да отидат да обядват. — Хората си правят планове. Не можеш просто да се появиш и да очакваш да те нахранят и да се грижат за теб. Не е честно към Маги и Уайът. Да не говорим за мен.

Изпита истинско облекчение, когато след великолепния обяд на Маги най-после успя да се вмъкне в офиса на ранчото и да остане сам. Искаше отново да прегледа правните документи. Двамата с Уайът вече бяха насъбрали доста информация, свързана с делата в Уайоминг, както и със сложните калифорнийски закони по споровете за земи.

Но след цял час четене на доклади не стигна доникъде и се зарадва, когато Съмър почука на вратата и му донесе чиния орехов пай и чаша горещо вино.

— Реших, че имаш нужда от храна за мозъка — обясни тя, като остави чинията и чашата на бюрото.

Беше се преоблякла в новия си кремав деколтиран пуловер, който Тара й бе подарила сутринта. Без да се усети, Боби се вторачи с възхищение в загорялата й кожа и бързо отмести очи, когато Съмър проследи погледа му.

— Този пуловер ти отива — каза той.

— Благодаря.

Искаше й се погледът и комплиментът му да не я изпълваха с толкова надежда и желание. Но поне си бе научила урока последния път. Ако някой направеше ход сега, това трябваше да е Боби. Тя нямаше да се прояви като идиотка за втори път.

— Някакъв късмет? — попита тя, като погледна купчината документи пред него.

— Не — поклати глава той. — Нямам представа какво да правя. Ако има начин да се измъкнем от бъркотията, не мога да го видя.

— Я стига — твърдо каза тя. — Това не е онзи Боби Камерън, когото познавам. Къде е борческият ти дух? Ще отидем на съд, разбира се. А докато подготвим случая си, ще изискаме съдебно нареждане срещу тях.

— Звучи толкова лесно, както го казваш.

— Е, не е мозъчна хирургия — сви рамене Съмър със самоувереността на бъдеща студентка в правния факултет на „Харвард“. — Тод те измами. Подлъга те да му дадеш половината си ранчо.

— Иска ми се да беше вярно — отвърна Боби. — Но не мога да виня никого, освен себе си за бъркотията. Това, от което ме боли най-много, е… — той прочисти гърлото си, а когато вдигна глава, Съмър ужасено забеляза сълзи в очите му. — Знам, че е глупаво. Но това, което ме нарани най-силно, е, че Мили сигурно е знаела за плановете му. Имам предвид, тя живее с този тип, нали? Знаела е, че Тод ще ми забоде нож в гърба, но не ми каза и дума.