Тили Багшоу - Дуел

— Мъртъв е, нали?

— Съжалявам — просълзи се Джил. — Да. Обади се Шон. Не можел да направи нищо повече.

Следващите три часа бяха пълна бъркотия. Мили си спомняше как мина като сомнамбул през няколко телевизионни интервюта, без да обръща внимание на светкавиците и микрофоните в лицето си. Най-после Тод пристигна и я отведе в ремаркето на Джими.

— Аз съм виновна! — изплака Мили и се хвърли в ръцете му. — Не трябваше да го яздя днес. Притиснах го прекалено много.

— Глупости — отвърна Тод, като си пожела наум Мили да спре да използва най-хубавото му сако от „Гучи“ като носна кърпичка. — Демон беше състезателен кон, скъпа, а не домашен любимец. А и Джими взе решението, не ти. Такива неща се случват. Не трябва да се измъчваш.

Това определено не беше успокояващият отговор, на който Мили се бе надявала. Внезапно тя си спомни как Боби я бе утешавал след смъртта на Лесна победа. Припомни си топлината, любовта и разбирателството, на което се бяха радвали. За разлика от Тод, Боби знаеше какво е да обичаш животно. И бе наясно с болката й.

За първи път от много месеци й се прииска да поговори с него. Но след цялото това време и с враждата между него и Тод мостовете й към Хайуд бяха изгорени.

— Чук-чук. Мога ли да вляза? — нежно попита Ейми иззад вратата.

Очите на Мили се напълниха със сълзи от благодарност. Никога не се бе радвала толкова много да види някого.

Но преди да успее да отговори, Тод я изпревари.

— Благодаря ти, Ейми, но тя е добре — каза той и сложи ръка на вратата, готов да изпъди приятелката й. — Мили има нужда от гореща вана и легло. Ще я заведа у дома и ще се погрижа да получи и двете.

— Мили? — извика Ейми, като я погледна въпросително. — Сигурна ли си? Имаш ли нужда от нещо? Дори само да поговорим?

За секунда Мили се поколеба. Искаше й се да си поговори с Ейми. Да й каже, че съжалява за по-рано, когато не я бе изслушала, и да излее мъката си по Демон. Ейми може и да не бе любител на коне, но бе най-милият човек, когото Мили някога бе виждала. Но един поглед към нетърпеливото лице на Тод промени решението й. Той мразеше Ейми по причини, които Мили така и не бе разбрала. Ако я поканеше в ремаркето, щеше да предизвика скандал. А в момента нямаше сили да изтърпи викове.

Тод не беше най-обичливият и нежен приятел, но в момента бе всичко, което имаше.

— Да — отговори тя най-после. — Сигурна съм. Благодаря. Тод се грижи за мен.

— Видя ли? — лаконично попита Тод и затръшна вратата в лицето на Ейми.

Боби прекара следобеда на Бъдни вечер на гроба на Ханк.

В Солванг беше необичайно тихо. Някои хора се бяха втурнали на пазар в последната минута и се бяха отправили към големите магазини в Санта Барбара, откъдето да купят същите пуловери и играчки, каквито се предлагаха и в останалата част от Америка. Всички други очевидно си бяха у дома, готвеха, ядяха или гледаха „Чудесен живот“ по телевизията. Главната улица беше безлюдна. Боби зави по „Алисал“ към гробището и откри, че е единствен на пътя.

Постави на гроба малкия букет и почисти листата, които се бяха натрупали в основата на надгробната плоча.

„ХАНК КАМЕРЪН. КАУБОЙ. 1918–2003“

Това бе всичко. Нямаше „Любящ съпруг и баща“ или „Липсваш ни“ както на повечето други плочи. Семпло, лаконично, точно по вкуса на Ханк.

Младежът клекна и се опита да каже молитва или поне да си припомни ясно баща си, когото се бе стремил да зарадва през цялото си детство, но без голям успех. Ала нищо не се получи. Мислите му отново се насочиха към теми, които би искал да забрави — продължаващата му вражда с Тод, неудобството със Съмър и, разбира се, Мили.

Снимките й в „Плейбой“ го прободоха в сърцето. Минаха цели три месеца, откак Дилън му ги показа, но на Боби му се струваше, че сякаш ги бе видял вчера.

На четири страници под заглавието „Язди ги, каубойке!“ се виждаха безброй голи образи на Мили, всичките с каубойска тематика, които се бяха запечатали в мозъка на Боби. На първата снимка тя лежеше по гръб върху коня, облегнала глава на гривата му. Малките й гърди стърчаха нагоре като орехчета върху слабото й тяло. Другите бяха още по-нескромни. На една от тях бе коленичила върху купа сено, издокарана само с каубойска шапка и наниз перли, а на преден план се виждаха ясно грижливо подстриганите косми на слабините й.

И до днес Боби не можеше да си обясни какво я бе накарало да го направи. Разбира се, парите, но имаше и други начини да спечелиш някой долар. Онази Мили, която познаваше, никога не би си помислили да проституира по този начин.