Тили Багшоу - Дуел

Не обичаше оризови соленки. Вечно ти полепваха по зъбите. Но беше толкова нервна, че не можеше да спре да яде.

Дез, Господ да го благослови, бе успял някак си да й уреди среща с Прайс, както и участието в „Белмонт“ следващия месец. Моментът бе идеален. С включването й в „Белмонт“, където щеше да язди прочутия Никога по-добър за Ранди Кравиц, имаше повече козове пред Джими. Той бе прочут като опасен съперник и би се зарадвал да „открадне“ новата жокейка от конкурента си. Поне Рейчъл се надяваше да е така. По-трудно щеше да е да прекъсне връзките му с Мили.

Тя извади сребърно огледалце от чантата си и провери дали по зъбите й има залепнали парченца от соленките. За щастие всичко беше наред. Дори бледото й червило, грижливо нанесено сутринта, за да й придаде естествен, чувствен вид, все още си беше на мястото. Изглеждаше страхотно. Надяваше се Прайс да оцени усилията, които бе положила не само да изглежда добре, но и да долети чак дотук от Флорида за някаква си мизерна среща.

— Ще се види с теб, но трябва да е в Ел Ей — обясни й Дез търпеливо, когато тя започна да мрънка. — Не може да напусне Калифорния, защото е адски зает с бизнеса си и началото на каубойския сезон.

— Сигурен ли си, че наистина се интересува? — настоя Рейчъл. — Имам предвид, не искам да се влача дотам за нищо. Ами ако реши да си остане с Мили?

— Няма да го направи — увери я Дез. — Няма да е с нея още дълго. Мили се проваля зловещо от края на миналия сезон. Изложи се страхотно на „Рейнбоу“ и „Дерби“.

Рейчъл го изгледа тъпо. Имената на състезанията с каубойски коне не означаваха нищо за нея.

— Освен това — добави Дез, връщайки се на позната територия — Мили започна да разочарова и рекламните си спонсори. Носи се слух, че „Т-Мобил“ започват сериозно да й се ядосват, а на Джими вече му е писнало от дивотиите й. Ако не се представи зашеметяващо на националното състезание, с нея е свършено. Довери ми се. Никога няма да имаш по-добър шанс да я изтикаш вън от играта.

— Чудесно — усмихна се Рейчъл доволно. — Надявам се да си прав. Джими може да се мисли за голяма работа, но искам да осъзнае, че не обичам да ми губят времето.

Сега обаче, след като вече бе тук, цялата й агресивност се изпари. Дългите двадесет минути, прекарани в неудобно очакване, я накараха да се паникьоса, че Джими изобщо няма да се появи. Но най-после Рейчъл забеляза разсеян дебелак, който се понесе към нея, протегнал ръка.

— Рейчъл — усмихна й се той делово. — Съжалявам, че закъснях. Ще обядваме ли?

Прайс държеше на спокойствието си и в пресата почти нямаше негови снимки. Рейчъл трябваше да разчита на описанието на Дез, за да го познае. За щастие Дез го обрисува съвсем точно. Но все пак тя си бе представяла Джими като по-едър и властен, като човек, чиято външност отразяваше огромната му мощ в медиите и състезателните кръгове. Но мрачното рижаво джудже пред нея бе ужасно разочарование.

Снежнобелият, обзаведен минималистично ресторант беше пълен, най-вече с около тридесетгодишни типове от развлекателната индустрия. Всички огледаха Рейчъл одобрително, когато мина покрай тях в тъмнокафявата си тясна пола и кремава копринена блуза. Жените в Ел Ей бяха красиви, но малко от тях си правеха труда да свалят розовите си анцузи и да облекат нещо по-елегантно за обяд. Дори в луксозен ресторант като този. Добре облечена жена в Ел Ей бе рядка гледка и Рейчъл привличаше вниманието.

— Е — поде Джими, като се настани и незабавно поръча салати „Каприз“ и за двамата. — Чух, че имаш потвърждение за „Белмонт“. Сигурно си адски доволна.

Значи вече бе чул, а? Това определено беше добър старт.

— Доволна съм — кимна тя. — Това е чест за мен. А и Никога по-добър е невероятен кон.

— Ранди сигурно има страхотно доверие в теб.

— Да — отвърна тя. — Предполагам, че има. Също както ти в Мили.

Джими се усмихна. Знаеше, че Рейчъл се опитва да го закачи на въдицата, но нямаше нищо против. Все пак не беше тайна, че е разочарован от британското си протеже. В противен случай не би говорил с Рейчъл.

— Моето мнение — каза той, като натъпка огромен залък хляб в устата си, — което Мили знае много добре, е, че никой не е по-добър от последното си състезание. Предполагам, че и Ранди разсъждава по същия начин. Дава ти шанс в „Белмонт“, но ако се провалиш, съмнявам се, че и за в бъдеще ще имаш неговата подкрепа.

Рейчъл сви рамене.

— Няма проблеми — дръзко заяви тя. — Няма да се проваля.

— Кажи ми — ухили се Джими. — Защо мразиш Мили толкова много?