Тили Багшоу - Дуел

Мили излезе от имението, избърса сълзите си с ръкав и потегли към булевард „Сънсет“.

Припомни си думите на баща си: „Винаги е най-тъмно преди разсъмване.“

Надяваше се да е бил прав. Защото в момента нещата изглеждаха отчайващо мрачни.

Беше най-горещият и влажен юни, който Манхатън бе виждал през последните десетина години.

Изморени, раздразнителни шофьори подаваха глави през прозорците на колите в отчаяно желание да усетят лек полъх на вятър в зловещата жега на задръстванията. Майки влачеха децата си по магазините само за да се порадват на климатиците за няколко минути. По обяд Сентрал Парк се изпълваше с бизнесмени, които сваляха саката, вратовръзките и дори обувките и чорапите си, преди нагорещеният като във фурна въздух да ги прогони оттам.

Ейми Прайс беше една от малкото, които се наслаждаваха на времето. Като всички други от състезателния свят, семейството й прекарваше седмицата преди надбягването в „Белмонт“ в Ню Йорк. Предишните години бе негодувала срещу това. Не обичаше да я влачат по купони, където щеше да е единствената дебелана. Знаеше, че Джими няма да се поколебае да прикрие срама си от нея с подхвърляне на жестоки шеги.

Но тази година всичко бе различно. За първи път в живота си Ейми бе слаба. Не кльощава, разбира се, но поне можеше да облече къса пола в горещината, без хората да се вторачат в нея. Вчера дори успя да се измъкне от гувернантските си задължения и да отиде до „Виктория сикрет“, където си купи нов секси сутиен и миниатюрни бикини. Преди няколко месеца не би повярвала, че това някога ще се случи.

Промяната започна след гнусния поглед на Гарт, когато го хвана на местопрестъплението с Кенди. Вече не само искаше да свали килограмите, но и се нуждаеше от това. Трябваше да докаже на всички Гартовци по света, а най-вече на себе си, че може да го направи. И след като взе решението, изпълнението се оказа не чак толкова трудно. Първите двадесет килограма се стопиха веднага, щом се отказа от сладкишите. След това се зае с тежка работа — физическите упражнения определено й досаждаха. Но резултатите бяха чудесни. А след известно време дори се пристрасти към тренировките.

Промени се не само физически. Проявената воля й даде сили и в други отношения. Започна отново да пише. Реши, че няма да позволи на някакъв си циничен нюйоркски издател да смаже надеждите й. Научи се да следва собствените си преценки и да не разчита на другите, за да получи самочувствие. Отначало, когато Мили я заряза, за да се мотае из града с Тод, Ейми се почувства страхотно наранена. Но с течение на времето осъзна, че проблемът бе на Мили, а не неин.

Слава Богу, отношенията им отново бяха чудесни. Най-после Мили заряза Тод миналия месец. Все още не бе споделила с Ейми защо го бе направила, но на кого му пукаше? Важното бе, че се бе освободила от лекето. Мили се нанесе в един от апартаментите над конюшните в Палос Вердес. Първото, което направи, бе да отиде при Ейми и да й се извини.

— Беше права — каза тя, като настани кльощавия си задник на леглото на Ейми, както правеше в миналото. — Бях ужасна егоистка. И сляпа. Тод наистина е задник, нали?

— Гнусен задник — поправи я Ейми.

— Знам, че се държах като идиотка и не те заслужавам, но наистина имам нужда от приятелка.

От дълго време Мили бе лишена от близък човек, с когото да сподели неприятностите си, и сега просто не можеше да се спре.

— Нали разбираш, имам проблеми не само с него — обясни тя. — Спонсорите ме тормозят денонощно заради теглото и резултатите ми. Още не съм спестила достатъчно, за да си върна Нюуелс, а малкото, което имам, се опитвам да дам на Боби, за да се бори срещу Тод. Заради петрола, нали знаеш. Но той пък упорито отказва да вземе пари…

— Мили…

— А сега баща ти подхвърля, че Рейчъл ще се състезава за него. Господи! Няма начин да спонсорира и двете ни, нали? Знам, че трябва да се стегна преди надбягването в Руидосо, но ми е адски трудно да се съсредоточа заради всичкия този стрес. Казах ли ти, че Рейчъл отново обяви Нюуелс за продан?

— Мили! — седнала на леглото до нея, Ейми я прегърна здраво и потръпна, когато усети колко зловещо бе окльощавяла. — Млъкни, за Бога.

Но усмивката й подсказа на Мили, че й е простено, и скоро двете момичета започнаха да се смеят и да си споделят тайни като в добрите стари времена.

Ейми не спираше да се тревожи за приятелката си. Изглеждаше й жестоко, че след като нейният собствен живот потегли в нова посока с надежди за бъдещето, Мили бе толкова отчаяно нещастна. Твърдеше, че е превъзмогнала чувствата си към Тод. Но Ейми усещаше, че е ужасно самотна, а каквото и да й бе направило гнусното копеле, бе я наранило силно. Миналата седмица Мили засия, когато получи писмо от Хайуд. За съжаление, когато го отвори, видя вътре само чека си, върнат без никаква бележка към него. А това я хвърли в още по-дълбоко отчаяние и мъка. Нищо чудно, че ездата й страдаше.