Тили Багшоу - Дуел

— Колко често правят тези купони? — прошепна Мили в ухото на Тод, като се опита да привлече вниманието му, когато той подаде ключовете от ферарито на гърдестото момиче, което паркираше колите.

Златната рокля, която по-рано й се бе сторила прилично сексапилна, сега я караше да се чувства плоска и безполова. Трябваше да облече нещо вампирско червено и по-солидно, под което да пъхне сутиен с подплънки.

— О, Господи, видя ли я?

Жена поне на седемдесет години мина покрай тях, облечена само в сребърни бикини. Над тялото с увиснала кожа, която се люлееше над лъскавите бикини, имаше зловещо кукленско лице: гладко, почти восъчно бяло, с оранжеви вежди и огромни изкуствени мигли.

— Хеф може да е сексист, но определено не дискриминира възрастните — отвърна Тод и се засмя на ужасеното изражение на Мили.

Не бе необичайно да видиш застарели бивши звезди по тези събития. Те като че ли подсилваха странната бохемска атмосфера, която напомняше на картините на Йеронимус Бош.

— Опитай се да не изглеждаш толкова втрещена — посъветва я Тод. — Тази вечер ще видиш и много по-лоши неща, повярвай ми.

Беше прав. Ако къщата изглеждаше както бе очаквала, нищо не би могло да я подготви за странната циркова смесица от извратеняци, зайчета и бизнесмени, скупчени по ливадите. Вляво от нея, двама костюмирани мъже спокойно си говореха за бизнес и отпиваха минерална вода. Вдясно тийнейджърка без горнище на банския придружаваше човек, който можеше да бъде дядо й, към една от гигантските вани, където вече се вихреше мини оргия.

Но най-впечатляващото бе колко хора, особено момичета, познаваха Тод.

Една след друга жените подскачаха към него — вече започваше да разбира защо ги наричаха „зайчета“, прегръщаха го нежно и шепнеха в ухото му, сякаш Мили изобщо не съществуваше.

В Нюмаркет и дори в Солванг гостите на купона щяха да я попитат откъде е и с какво се занимава. И дори да не бяха чували за каубойски коне, щяха да се заинтересуват от факта, че е ездачка, особено сега, когато вече си бе създала име.

Но тук никой не те питаше какво работиш. Всъщност никой не те питаше нищо, освен ако не си прочут актьор, милиардер или мацка, готова да понесе голите си цици в количка.

— Какъв, по дяволите, й е проблемът? — изсумтя Мили ядосано, когато красивата испанка на име Мия, която се бе залепила за Тод, внезапно забеляза по-богат тип и се понесе лудо към него.

— Какво имаш предвид? — сви рамене Тод. — Купон е. На момичетата се плаща, за да карат хората да се чувстват добре дошли.

— Е, мен не ме накара да се почувствам добре дошла — ядосано отвърна Мили. — Честно казано, всички тези проклети курви все едно не ме забелязват. Не осъзнават ли, че съм с теб?

— Успокой се.

Тод я придърпа към себе си и погали тила й нежно. Беше толкова лесно да я накараш да ревнува. И това не спираше да му доставя удоволствие.

За негова изненада все още я намираше физически привлекателна, въпреки факта, че вече бяха заедно от пет месеца, рекорд за него. Дори след като изчезна тръпката от това, че я бе откраднал от Боби, комбинацията от невинност и желание да му достави удоволствие, особено в леглото, го възбуждаше страхотно.

— Защо не пийнеш нещо? — предложи й той, като се отдръпна от нея. — Иди се смеси с гостите. Ще те намеря след малко.

— Да се смеся? — извика Мили вбесено на отдалечаващия се гръб. — Как да се смеся с тия полуидиоти? Не познавам никого. Тод!

Но той вече бе потънал в тълпа от ухилени момичета. Да се опита да го изтръгне от тях щеше да е невъзможно, а и адски унизително.

— Вече изгуби контрол над него, а?

Мили се завъртя енергично. Би познала подигравателния ирландски акцент навсякъде.

— Боже, Боже. Това не е хубав признак.

— Шон — ледено каза тя. — Каква приятна изненада.

Вечен трън в крака й, след посещението си в Хайуд Шон бе станал абсолютно непоносим. Дрънкаше замечтано за мястото и хората там, сякаш ги познаваше по-добре от нея. Заради бурната си раздяла с Боби, Мили не бе говорила с никого от ранчото, дори и с Дилън, от деня, когато ги напусна. Но все още обичаше мястото и побесняваше, че й се налага да чува новини оттам от проклетия Шон.

Шон обаче бе доволен, че се бе натъкнал на Мили. Заяждането с нея щеше да поразведри скуката от приема.

Никой не можеше да го обвини, че не си пада по хубавите купони или не вижда чар в тълпите полуголи жени. Но вече бе идвал на празненствата в „Плейбой“ няколко пъти и винаги се бе чувствал потиснат. Усмивките на момичетата бяха пресилени, а свалките им добре заучени и изкуствени, и оставяха горчив вкус в устата му. Всичко тук трябваше да е еротично, но не беше.