Тили Багшоу - Дуел

Съмър се засмя.

— Съмър Макдоналд — каза тя, после добави учтиво, макар и напълно невярно. — Чувала съм много за вас от Боби.

Шон я изгледа уплашено.

— Всяка негова дума е лъжа — заяви той, като обви ръка около кръста й. — Не трябва да вярваш на нищо, което този тип ти каже.

— Не се тревожи — усмихна се Съмър, като метна многозначителен поглед на Боби, който той се престори, че не вижда. — Не вярвам.

Няколко минути по-късно, след като Съмър отиде да доведе Тара, двамата мъже се отправиха сами към дома на семейство Макдоналд.

— Има ли нещо между вас двамата? — попита Шон.

— Разбира се, че не — отговори Боби бързо. — Какво те кара да питаш?

— А, нищо — провлече Шон, разпознал опасната зона. — Просто ми изглеждаш малко смутен, това е всичко.

— Съмър ми е като сестра — обясни Боби.

— Точно така — кимна Шон. — Разбирам.

— Тя е само на осемнадесет и е прекалено добра за теб. Не можеш да я имаш — добави Боби.

— Добре де — кимна Шон отново, но не успя да сдържи усмивката си. — Загрях.

Бяха изминали две седмици от посещението на Шон в Хайуд. Мили стоеше пред огледалото в стаята на Ейми Прайс и пробваше тоалетите, които си бе донесла от Бел Еър. Тод щеше да я води на купон в прочутия палат на „Плейбой“ довечера. Мили очакваше събитието с нетърпение, макар че възбудата й понамаля тази сутрин, когато научи, че Шон, заклетият й враг в Палос Вердес, също бе поканен.

— Защо, по дяволите? — изстена тя, като се нацупи недоволно на отражението си в старинното френско огледало.

Изумруденозелената рокля без гръб, която Тод й бе купил миналия месец, за да се извини, че бе пропуснал надбягването в Санта Роза, вече й беше прекалено широка, благодарение на стриктната диета, наложена й от Джими. Висеше безформено от кокалестите й рамене и я караше да прилича на героиня от „Клетниците“ или на зловещо недохранена танцьорка от Вегас.

— Защо трябва и той да идва? Шон е ужасен досадник. И защо изглеждам толкова ужасно във всичките си дрехи?

— Ти си луда — отвърна Ейми, заровила ръка в огромната купа с фъстъци на леглото, като пренебрегна думите й за Шон, когото харесваше. — Винаги изглеждаш великолепно. Имаш нужда само да я свиеш малко с помощта на брошка или нещо такова. Бих дала всичко за фигурата ти.

Макар да бяха абсолютно различни, двете момичета бяха станали близки като сестри. Мили бе единствената ездачка, която тренираше постоянно в Палос Вердес — другите състезатели на Джими, Гарт Мейвърс, Майкъл Шоу и Рики Крофърд, се появяваха от време на време, когато претрупаните им графици позволяваха — и бе самотна през повечето време. В конюшните се натъкваше само на завистта на комарите и враждебността на Шон. Дружелюбното лице на Ейми и вечното й жизнерадостно настроение бяха божи дар за нея.

За дъщерята на Прайс Мили бе свежа глътка въздух. Самоуверена, талантлива, красива. Накратко казано — всичко, което самата Ейми не беше. Тя бе и добра приятелка, която никога не се отнасяше с нея като с човек второ качество, както правеха другите красиви момичета. А беше и забавна. Гениалните й имитации на Кенди често разсмиваха Ейми до сълзи и двете прекарваха много щастливи часове между тренировките на Мили, като се подиграваха на абсурдите на живота в Ел Ей и състезателния свят.

Само две теми бяха забранени между тях: Боби, тъй като Ейми го смяташе за красив и романтичен и намираше, че приятелката й е луда да изостави Хайуд и любовта си към него, и Тод, защото Мили все още си падаше по него, а Ейми го определяше като долен мръсник.

Днес обаче започнаха да обсъждат и двете. Мили бе дочула Тод да говори по телефона за петролните права на Хайуд и бе допуснала грешката да прояви интерес.

— Попитах го само какво става — оплака се тя, като се надяваше да получи сестринска подкрепа. — Но той едва не ме захапа. Каза, че вечно съм го разпитвала за Боби и ранчото, което не е вярно. Никога не говорим за Боби. Никога.

— Какво мислиш, че става? — погледна я въпросително Ейми, която знаеше от Шон, че Боби подозира Тод в нечисти намерения относно Хайуд, но не бе наясно точно в какво. — Мислиш ли, че се стреми към петрола?

— Тод ли? А, не — поклати глава Мили. — Определено не. В договора им има клауза, че сондирането е забранено. Помня, че Уайът накара Боби да настоява за нея.

— Браво на Уайът — каза Ейми.

Не познаваше никого от семейство Макдоналд, но ярките описания на Мили и Шон я караха да ги чувства като стари приятели. Представяше си как Уайът се опитва да удържи дебелоглавия Боби и да го защити от акули като Кренбърн.