Тили Багшоу - Дуел

Освен това тя се справяше великолепно и на състезателния фронт. Мазохистична нужда подтикваше Боби да следи резултатите й и те бяха впечатляващи. Ако Мили продължеше да поддържа сегашната си форма, тя и Демон щяха да участват във всички важни калифорнийски надбягвания следващия сезон. Оттам щеше да получи възможност и за национална кариера и разстоянието между тях, което вече бе огромно, щеше да се превърне в непреодолима пропаст.

Боби поведе Шон обратно към голямата къща и се уви в якето си по-плътно. Въпреки че вече бе средата на април, от хълмовете зад тях духаше студен вятър и вехтото кожено яке му осигуряваше приятна топлина.

Шон го последва във всекидневната. Сипа си щедро бърбън и се отпусна на едно от канапетата. Стаята почти не бе използвана от смъртта на Ханк — Боби прекарваше повечето си време в дома на семейство Макдоналд — и това си личеше. Мебелировката бе овехтяла и доста спартанска, състояща се най-вече от тъмно дърво и мрачно тиктакащи часовници. Нямаше килим, нито завеси, които да придадат уют и топлина, а тънък слой прах покриваше всичко — от грозната масичка за кафе до очукания паркет.

— Не се обиждай — каза Шон, като потупа възглавницата зад себе си, от която изскочи облак прах, — но не намираш ли, че тук е потискащо?

Боби сви рамене.

— Всъщност, не.

Не желаеше да говори за вкуса на баща си. Искаше да знае какво става с Тод. Фактът, че не си говореха, макар и приятен, си имаше недостатъци. Основният бе, че сега Боби нямаше представа какво планираше партньорът му по отношение на Хайуд. Очевидно не можеше да се надява, че просто е забравил за съществуването му. А колкото по-дълго не чуваше новини, толкова повече се изнервяше.

— Мотае ли се все още из Палос Вердес? — попита той.

— Кренбърн ли? — вдигна вежди Шон. — Да, вечно е там, като лоша миризма. Уж идва заради Мили, но през повечето време говори за бизнес с Джими или души около жена му като надървено куче. Помниш Кенди, нали?

Боби сви устни отвратено, сякаш бе подушил загнило месо.

— Русата Барби? Как мога да я забравя?

— Но нямам представа какви са плановете му, приятел — каза Шон, като отпи от великолепния бърбън и си помисли, че дъртият Ханк бе предоставял поне едно удоволствие на гостите си. — Джими никога не говори за бизнес с мен. Като се изключат конете, разбира се. Аз съм в конюшните по цял ден.

— А Мили? — попита Боби с колкото се може по-небрежен тон. — Сигурно непрестанно я виждаш, нали? Случайно да е изпуснала нещо пред теб?

— Не.

Ужасно бе да слуша как Боби говори за Мили и да вижда надеждата, която проблясваше в очите му. Горкичкият. Твърдеше, че е превъзмогнал чувствата си към нея, но не бе нужно да си Фройд, за да схванеш самозаблудата му.

Шон, който никога не се бе влюбвал истински, си напомни никога да не опитва подобно нещо.

— Ние с Мили не сме много добри приятели — обясни той. — А дори и да бяхме, не мисля, че знае нещо за деловите начинания на любовника си. Струва ми се, че доста си е паднала по него, но той се държи на разстояние.

— Какво имаш предвид? — учуди се Боби.

— Нали разбираш — отговори Шон. — Мотае я. Други момичета, купони и разни такива. Знае, че Джими я кара да работи непрестанно и тя не може да го следи. Тренировки, състезания, все повече реклама. Напоследък Мили се превръща в ходеща рекламна индустрия.

Боби помрачня още повече.

— Бих се изненадал, ако Тод й се доверява — довърши Шон бързо. — Това е.

Ветеринарят напрегна мозъка си отчаяно, за да се сети за някоя приятна новина от Ел Ей, та да успокои Боби поне малко, но го разсея появата на някакво момиче, което приличаше на Кристи Бринкли 4 4 Американски модел, появява се на корицата на „Плейбой“ през ноември 1984 г. — Б.р. отпреди двадесет години.

— Обядът е готов — съобщи видението, като отметна коса назад.

Шон забеляза, че макар красавицата да се обърна към Боби, не искаше да го погледне в очите, а и той самият изглеждаше притеснен от присъствието й и отговори нервно.

— Наистина ли? — погледна си часовника. — Едва единадесет и половина е.

— Знам — сви рамене момичето. — Дилън и аз тъкмо се върнахме от града, но мама казва, че всички трябва да седнем около масата.

— Аз съм Шон.

В мига, когато възвърна способността си да говори, Шон скочи, грабна ръката на момичето и я зацелува ентусиазирано, преди Боби да успее да го представи.

— Шон О’Фланегън. Господи, невероятно удоволствие е да се запозная с вас.