Тили Багшоу - Дуел

Седеше сам в празния бар в хотел „Електрик“ в Нотинг Хил, чакаше Али Дактуб да се върне от тоалетната и се чудеше какво, по дяволите, го бе накарало да се съгласи на тази среща.

Всичко започна съвсем невинно преди няколко седмици — невинността бе разтегливо понятие, а това, което Рейчъл не знаеше, нямаше да я нарани. И още по-важно, нямаше да нарани самия него. Амелия Келтън, красивата дъщеря на местен треньор, която Джаспър чукаше от три седмици, му предложи да го запознае с неин приятел, собственик на състезателни коне и син на арабски петролен милиардер. Според нея Али можеше да стане потенциален работодател на Джаспър. А Господ знаеше, че работодатели не се намираха лесно напоследък.

Истината бе, че Джаспър отчаяно желаеше да се върне към жокейската си кариера по доста причини, главната от които бе разочарованието му от Рейчъл и така нареченото им партньорство. Когато Рейчъл му сподели за първи път идеята си да купи фермата, той си падна по нея. Това не само щеше да му донесе пари в брой — официално майка му щеше да получи мангизите, но не бе проблем да й измъква по няколко хиляди от време на време — но и щеше да участва в бизнеса и да изтика Мили от него. Поне така си мислеше.

Рейчъл обаче упорито отхвърляше всичките му предложения още от самото начало. Не ценеше мнението му, въпреки че самата тя не знаеше нищо за ръководенето на коневъдна ферма. Вече бе допуснала страхотна грешка, като продаде някои от най-скъпите жребци на Сесил и похарчи безумни суми за нови, неопитни животни.

А и не само Нюуелс страдаше. Успехите на Рейчъл като жокей и медийна звезда нарастваха непрестанно. За момента тя все още говореше, че е готова да рекламира и двама им като двойка. Но тъй като кариерата на Джаспър западаше все повече, той изпитваше неприятното чувство, че скоро и връзката им ще приключи.

Параноята му не се облекчаваше от нарастващите количества кокаин, които взимаше. След смъртта на Сесил чудесният му кредит в банка „Линда“, съчетан с прекалено многото му свободно време, го улесни да се отдаде на всичките си пороци с пълна сила. Сексът с момичета като Амелия засищаше суетата му и му даваше илюзия за контрол във връзката му с Рейчъл. Но в действителност животът му се плъзгаше все по-надолу и той го знаеше. Трябваше да направи нещо, да печели пари и сам да си бъде господар.

Надяваше се, че Али Дактуб ще му помогне за това.

Запознаха се в „Нам Лонг“ в Южен Кенсингтън, популярно място за разглезените младежи в Лондон. Джаспър реши, че Али е просто поредният арабски лигльо, надрусан с кокаин, който си играе на конни състезания с паричките на татко, но не се интересува сериозно от спорта, а още по-малко от това да даде работа на второкласен жокей с минимален опит.

Но докато пиеха коктейли и Али говореше, Джаспър бързо си промени мнението. Наистина момчето не знаеше нищо за конете, но разбираше от комар и насилие, и от деликатното равновесие между риск и награда, съществуващи и в двете. Внезапно той заговори откровено на Джаспър.

Али искаше от него да спира конете. Да губи нарочно на състезания, които можеше да спечели със сигурност.

Уреждане на надбягвания. С една дума — измама. Ако го хванеха, щеше да загуби правото си да се състезава, щяха да го глобят и вероятно да го вкарат в затвора. Но ако не го заловяха, можеше да спечели страхотна сума.

В „Нам Лонг“ всичко това му бе прозвучало вълнуващо, интересно и опасно. Семейство Дактуб действаше в сенчестия сив свят, където границите между законния и незаконния бизнес бяха размити. Свят, напълно различен от честните и открити делови отношения, които баща му имаше с клиентите си. Но сега, три седмици по-късно, в отрезвяващия следобед в празния лондонски клуб цялата неяснота на пиянския им разговор бе изчезнала, а тръпката бе заменена от зашеметяващ страх.

Вероятно дори извършвам престъпление само като говоря с Али, помисли си Джаспър, обзет от ужас, като усети как ледена пот се стича по тялото му.

От друга страна, ако не го хванеха, щеше да печели много повече, отколкото някога можеше да се надява да изкара като обикновен жокей. Повече от Роби Пембъртън, Детори и Джак Форстър, ездачи, с които никога не можеше да се сравнява на пистата. Повече от Мили, за която бе дочул, че е зарязала каубоя и е станала протеже на Джими Прайс. Джаспър бе страхотно вбесен от факта, че Мили си създаваше чудесна репутация в Америка.

А най-важното бе, че щеше да печели повече от Рейчъл.