Тили Багшоу - Дуел

— Каза, че няма да боли! — извика тя.

Лицето й бе изкривено в негодуваща гримаса, която го накара да се засмее. Облекчена, че най-лошото е свършило, Мили също се засмя.

— Няма да боли повече — прошепна той. — Обещавам ти. Виждаш ли?

Той се задвижи бавно в нея, а тя затвори очи и се предаде на новото великолепно усещане. След няколко минути усети, че оргазмът й наближава и инстинктивно го прегърна през врата. Замята се по леглото диво като удавник. Беше чудесно. Искаше й се да удави и Тод със себе си.

Той изстена силно и се отдръпна от нея, изпразвайки се върху корема й. Омагьосана, сякаш бе видяла фокусническо изпълнение за първи път, Мили се протегна и докосна спермата. Тод скочи и обу панталона си.

— От утре — заяви той решително — започваш да взимаш противозачатъчни. Не искам спорове. Едва не направих белята.

Мили не възнамеряваше да спори. Просто кимна. Утре.

Какво й пукаше за утре?

Мислеше само за днес. Днес бе станала жена. Днес всичко се бе променило. Утре щеше му мисли.

— Спокойно. Спокойно.

Мили погали нежно врата на Демон, докато чакаха до вратата за стартиране. Искаше й се конят да спре да трепери. Горкото същество не беше добре.

Беше юли и се намираха в Санта Роза, една от на добрите писти за каубойски коне в Калифорния. Готвеха се да участват в предварителното надбягване, което щеше да определи участниците за голямото състезание следващия месец. Шон, който не бе почитател на Мили, едва не я разкъса тази сутрин заради упоритостта й.

— Казвам ти, че конят не е добре — натърти той вбесено, когато с помощта на двама коняри Мили натовари Демон в ремаркето. — Трябва да си почива.

Тя знаеше, че е прав. Но Шон вечно се заяждаше с нея — беше си набил в главата, че е предала Боби със съгласието си да язди за Джими, страхотно лицемерие, като се имаше предвид, че той бе главният ветеринар на Прайс. Съдеше я, че живее с Тод. Ала този път имаше право да се ядосва. От почти две седмици Демон дишаше затруднено в кошмарната лятна жега. А вчера, след като Мили го изкара на дълга разходка из Палос Вердес, от носа му започна да тече кръв. Наложи се да го върне в конюшнята, за да се охлади и да си почине.

Но всички прегледи и тестове снощи не показаха нищо нередно. Джими бе категоричен, че конят е добре и трябва да участва в Санта Роза. Мили не можеше да направи нищо по въпроса.

— Добре е — каза тя на Шон. — Тестовете бяха ясни.

Нямаше да го покаже, разбира се, но и тя самата се тревожеше. След смъртта на Лесна победа се бе зарекла никога вече да не се сближава толкова много с кон. Но през последните два месеца жребецът, който Джими бе купил от Тод специално за тренировките на Мили, я бе спечелил с милите си очи, невероятен състезателен дух и яки гърди, които му даваха вид повече на товарен, отколкото на състезателен кон. Мили го обичаше лудо и по-скоро би умряла, отколкото да го види наранен.

Понякога й се струваше трудно да повярва, че се състезаваше за Джими едва от десет седмици. Изглеждаха й повече като десет години, тъй като животът й се бе променил напълно.

Тренировките й в Палос Вердес напомняха за катерене по стръмна скала. Джил Сандърс, треньорката на Джими, се оказа още по-строга и взискателна от Боби, което си бе постижение. След едноседмична здрава тренировка на закрито тя изкара Мили и Демон навън и ги накара да упражняват тристаметрови спринтове. И скоро започнаха да участват в квалификациите по всички прочути калифорнийски писти — Фърндейл, Аламеда, Феърплекс Парк, Лос Аламитос. С течение на седмиците, когато двамата се опознаха по-добре, формата им значително се подобри и Мили спечели няколко квалификационни състезания, при това с доста по-добри резултати от по-опитните жокеи.

Благодарение на Джил, Мили придоби повече състезателен опит през първите си пет седмици в Палос Вердес, отколкото в Хайуд за шест месеца. Тя и Демон станаха неразделни.

Но това си имаше и недостатъци.

Не всички, занимаващи се със състезанията с каубойски коне, бяха спокойни джентълмени като каубоите от Санта Инес. Приятелските отношения, впечатлили Мили в Балард, просто не съществуваха в Ел Ей. Нито пък из другите места, където жокеи, треньори и собственици се конкурираха за огромни печалби. Сексисткото отношение също бе проблем.

— Не сме имали прилична ездачка откакто Тами Пърсел се оттегли през 2000 година — напомни й Джими по време на едно от надбягванията, когато напълно непознат жокей я бе сръгал силно в ребрата и се бе отървал безнаказано. — Все още доста хора се противопоставят на идеята. Но ти трябва да превъзмогнеш проблемите.