Тили Багшоу - Дуел

С Боби всичко ставаше адски бавно. По-скоро нищо не ставаше всъщност, а я докарваше до лудост. Близостта с Тод я накара да се почувства като тенджера под налягане, на която са свалили капака. Не толкова на пара, колкото експлозия.

Никога си беше представяла, че може да има връзка с по-възрастен мъж. Но сега това й се струваше най-естественото нещо на света. С вещото обучение на Тод упражняваше секса с въодушевление и се наслаждаваше на самоувереността, която й вдъхваше желанието му. Вече не беше малката Мили, лудата по конете дъщеричка на Сесил Локуд Гроувс, нито пък обектът на благотворителността на Боби. Беше силна, привлекателна жена с богат и хубав възрастен любовник. Тод я бе предпочел пред високите и изискани манекенки. За Мили това бе най-възбуждащото от всичко.

Скоро тя не само прие контрола му, но дори му се радваше. След като бе изгубила дома и баща си само в няколко кратки месеца и бе видяла как светът й рухва, сега беше чудесно да е с човек, който взимаше всички решения и я караше да се чувства в безопасност.

Не възрази, когато Тод не само й купи великолепен нов гардероб, но и настоя да избере всяка дреха в него. Нито пък се възпротиви, когато я сложи на стриктна диета — Джими бе наредил да свали няколко килограма, за да е по-лека на седлото — и нае диетолог, който непрестанно да е около нея и да внимава дали се придържа към нарежданията.

Недостатъкът бе, че още от първия ден Мили сложи всички карти в ръцете му. И Тод не се колебаеше да ги играе. Внимаваше да я поддържа в постоянна несигурност относно мотивите и обичта му. Вечно флиртуваше с други момичета и не се криеше. Често се връщаше у дома в късна нощ след някой купон и дори не си правеше труда да се извини. Мили побесняваше и се насълзяваше от ярост, но той винаги я успокояваше, като я отвеждаше в леглото.

Тод доволно откри, че сексуалността на Мили бе много по-силна и животинска, отколкото бе очаквал. Нямаше никакви задръжки и бе напълно открита. Очевидно не искаше да се прави на недостъпна.

— Хей — извика Ейми, като се приближи към нея, хванала ключовете от колата си в ръка, издокарана в огромна безформена розова риза и същия на цвят панталон.

Приличаше на кръстоска между топка тесто и огромна малина, но Мили й се зарадва безкрайно.

— Какво е станало? О, не ми казвай — намръщи се Ейми. — Тод не се появи, нали?

Мили поклати глава и се опита да потисне тъгата си.

— Вероятно е имал проблеми в работата.

— Да бе — саркастично изсумтя Ейми. — Разбира се.

Двете момичета бяха станали близки приятелки, откакто Мили започна да се състезава за Джими. Беше безценна за Ейми, защото се застъпваше за нея винаги, когато наглостта на Кенди преминеше граници. Ейми пък осигуряваше на Мили безусловно обожание и постоянно рамо, на което да си поплаче. Слушаше търпеливо разказите й за Рейчъл Дилейни, за идеите й да си върне Нюуелс, за ужасните й брат и майка, за проблемите й с Боби Камерън.

Единственото, по което не бяха на едно мнение, бе Тод Кренбърн. Ейми не можеше да го понася и не разбираше как красиво и талантливо момиче като Мили се оставя да бъде контролирано от такъв долен женкар.

— Мога да те закарам у вас, ако искаш — предложи тя, като реши да не говори повече за Тод, тъй като приятелката й изглеждаше адски нещастна.

— До Бел Еър? — изненада се Мили. — Това е на километри встрани от пътя ти.

Ейми сви рамене.

— Не бързам да се прибера у дома. Кенди е поканила две от приятелките си на гости довечера. Колкото по-дълго съм далеч от кучките, толкова по-добре.

Мили се изкикоти. Ейми винаги я караше да види и смешната страна на нещата, независимо колко бе ядосана или тъжна.

— Тази сутрин й се ядосах ужасно, задето отново ми тропоса хлапетата, затова взех поршето — засмя се Ейми.

Розовото порше на Кенди — колата на Барби, както я наричаха конярите и прислугата в Палос Вердес — бе нейната радост и гордост. Щеше да побеснее, когато разбереше, че завареницата й е потеглила с нея.

— Не ми казвай, че ще откажеш да се повозиш в него.

— Дай ми две минути да се преоблека и идвам — помоли Мили, като се опита да пропъди от мислите си образа на Тод, сгушен в леглото с някоя тъпа курва.

— Забрави. Ела така — каза Ейми. — Аз ще съм Барби, а ти може да си Кен.

Мили се засмя и хвана приятелката си под ръка.

— Добре тогава. Да вървим.

На десет хиляди километра от тях Джаспър изтри потните си длани в крачола на панталона си за втори път от пет минути насам и си пожела да спре да се поти.