Тили Багшоу - Дуел

— Имаш ли и други като тази? — попита Каръл усмихнато, когато се върна при тях с портрета в ръка. — Имам предвид, други портрети.

Дилън кимна.

— Няколко, госпожо. Рисувам повече пейзажи, но имам и един-два портрета.

— Доста повече са — твърдо заяви Съмър, която разбираше, че не е време за фалшива скромност. — Уили, Майк, повечето работници в ранчото…

— Някои от тях са само скици — поправи я Дилън бързо.

— Е, ще взема всичко, което си нарисувал — усмихна се Каръл. — Скици, завършени картини, без значение. Ако поне малко се доближават до този, ще бъдат идеални за галерията в Санта Барбара.

Дилън се намръщи и разтърка слепоочията си. Каръл се озадачи.

— Какво има? — попита тя. — Искаш да ги продадеш, нали?

— Разбира се, че иска — отговори Съмър, като срита брат си в глезена. — Нали, Дилън?

— Ами татко? — прошепна той, като я дръпна настрани за момент. — Знаеш какво е мнението му за изкуството ми. Няма ли да побеснее?

Съмър го изгледа със смесица от отчаяние и съчувствие.

— Може и да се ядоса — призна тя. — Да, възможно е. Но все някога трябва да започнеш да вземаш самостоятелни решения за собствения си живот, Дилън. Тя иска картините ти — посочи към галеристката, която ги наблюдаваше с интерес. — Наистина ли ще пропуснеш такава възможност?

Каръл усети, че младежът все още се колебае, затова реши да се намеси.

— Не съм виждала толкова добра работа от години — изтъкна тя. — Картините ти не са обикновени и смятам, че ще се продават чудесно. Можеш да продадеш готовите си творби, да си създадеш репутация и после да работиш по поръчка. Този тип традиционни портрети са замиращо изкуство.

Дилън си пое дълбоко дъх.

Майната му.

Боби тренираше състезателни коне в Хайуд. Съмър се готвеше да замине за колежа. Дори Мили следваше мечтата си и бързо се превръщаше в звезда в Ел Ей. Защо той да бъде единственият глупак, готов да пожертва мечтите си и да живее в някаква митична идеализирана представа за Хайуд, която съществуваше само в ума на баща му? А дори и вълшебното място да съществуваше, то бе мечта на Уайът, а не негова.

— Добре, госпожо Бентли — кимна той бавно. — Добре. Ще го направя. Ще ви дам и останалите си картини.

В ранчото, Боби метна куфара на Шон в стаята за гости, която навремето бе обитавала Мили, после заведе госта си да види конюшните.

— Не е лошо — подсвирна Шон възхитено, когато стигнаха до края на елегантните каменни конюшни и продължиха към училището на закрито.

От доста време възнамеряваше да посети Хайуд — появата на Мили в Палос Вердес само бе засилила любопитството му към това място — но Джими рядко му отпускаше цял свободен уикенд и досега не бе имал възможност.

— Колко животни имаш тук? — попита той.

— Двадесет и два коня живеят при нас — гордо отговори Боби. — Други шест са от местни конюшни, но тренират тук. Четири са мои собствени.

— Аха. Треньор и собственик, а? — впечатли се Шон. — Само твои или и на Кренбърн?

Лицето на Боби помръкна и той пъхна ръце в джобовете на якето си.

— Трябва ли да говорим за тоя шибаняк?

— Разбира се, че не — отговори Шон и бързо смени темата. — Само се чудех как стоят нещата. Знаеш, че не мога да търпя лигавото лайно повече от теб.

Боби не беше говорил с Тод, нито с Мили от онази ужасна нощ в Бел Еър през април. Очакваше, че на следващия ден Мили ще му се обади и ще направи опит да се сдобрят. Винаги когато се скарваха, тя правеше първата стъпка, тъй като познаваше ината му.

Но този път това не стана. Минаха няколко дни преди Боби най-после да осъзнае, че тя очакваше той да й се обади. Но тогава вече му бе неудобно и не знаеше какво да каже, нито как да започне.

Скоро Боби с ужас научи от доста хора в Ел Ей, че Мили е станала гадже на Тод. Отчаян от новината, той постъпи, както правеше като дете, когато се чувстваше безпомощен — зарови глава в пясъка и се опита да не мисли по въпроса.

Но сега, месеци по-късно, все още се събуждаше облян в студена пот посред нощ, изтормозен от образа на Мили, опипвана от онова гнусно извратено копеле. От мисълта му прилошаваше физически.

Не помагаше и това, че Мили бързо се превръщаше в едно от най-известните лица в надбягванията с каубойски коне, поне в Калифорния. Макар че все още й предстоеше да спечели някое от най-важните състезания, имиджът й просперираше, благодарение на могъщата медийна машина на Джими Прайс. Рекламните кампании на „Хамбар с ботуши“ и други фирми за каубойски принадлежности й бяха помогнали да си създаде име много по-бързо, отколкото жокейската й кариера, и несъмнено скоро щяха да бъдат последвани от по-големи национални спонсорски сделки.