Тили Багшоу - Дуел

— Нашия бизнес — поправи го Тод. — И аз имам дял в Хайуд, забрави ли? Имам право да знам тези неща.

— Кои неща? — изгледа го ледено Боби. — Къде, по дяволите, се ровиш? Какво се надяваш да намериш?

— Нищо. Господи, каква е тая параноя? Аз съм бизнесмен. Обичам да съм наясно с инвестициите си. Ако беше малко по-възрастен и мъдър, хлапе, щеше да осъзнаеш, че това не е необичайно. Не всички сме безгрижни каубои, ще знаеш.

Боби беше приключил със споровете. Наведе се, сграбчи Тод за яката и го вдигна с една ръка. За миг забеляза доволно ужаса в очите на Тод, когато протегна другата си ръка, за да го удари.

— Не се дръж снизходително с мен, лицемерно копеле — процеди през зъби. — Знаеш какви са чувствата ми към Джими. Нарочно изчака да се махна от града, за да запознаеш Мили с него. А сега си мислиш, че можеш да й размахаш спонсорска сделка под носа и да правиш каквото си поискаш! Е, няма да стане, чуваш ли ме?

За облекчение на Тод Боби го пусна и насочи вниманието си към Мили, като я хвана за китката.

— Мили се връща в ранчото с мен — заяви Боби.

— Не мислиш ли, че тя трябва да вземе решението? — попита Тод, като оправи вратовръзката си и се опита да си възвърне достойнството. — Все пак не е дете.

— О, напротив, дете е — възрази Боби. — Освен това е дете, за което аз се грижа. Отивай и си събери багажа — нареди й, като я бутна към вратата.

Това беше последната капка. Не стига, че Джими, Тод и противният Брад бяха обсъждали бъдещето й, без да я попитат какво мисли по въпроса, ами сега Боби се правеше на Капулети. Стига толкова. Беше й писнало да й дават заповеди.

— Знаеш ли какво, Боби? — извика тя, като се освободи от хватката му. — Не си ми баща, така че не се дръж като такъв.

Контрастът между сексапилната рокля и прическа, размазания грим и упорито повдигнатата детска брадичка бе зашеметяващ. Мили приличаше на хлапе, издокарано с дрехите на майка си. Ужасно му се искаше да я защити, да я накара да види, че Тод е безмилостна, жестока акула, която ще я нарани. Но осъзна отчаяно, че всичко, което бе казал и направил тази вечер, го караше да изглежда като ревнив егоист.

— Знам, че не съм ти баща — каза накрая той, като сниши глас. — Но обещах на Сесил да се грижа за теб…

— За Бога — прекъсна го Мили. — Кога най-после ще престанеш? Тод е прав. Не съм дете. Искаш да съм, но не е така. Каквото и да си мислиш за него, Джими ми предложи страхотна възможност.

— Аха. Значи вече е Джими, а?

— Ще яздя някои от най-добрите каубойски коне в страната — продължи тя, без да му обърне внимание. — Ще участвам в сериозни състезания. Дори спомена „Руидосо“ за следващата година.

— Опитва се да те ласкае — отбеляза Боби, без да мисли колко безчувствено прозвучаха думите му. — Не си дори близо до техния стандарт.

— Така ли? — побесня Мили. — Е, той пък си мисли, че съм. Иска да ме рекламира и да ми създаде нов имидж.

— Обзалагам се, че е така — поклати глава Боби. Страхотно му се искаше да овладее гнева си за повече от тридесет секунди, но не успяваше. — Нямаш представа, нали? — продължи той упорито. — Толкова си наивна.

— Аз ли нямам представа? — засмя се Мили, която също вече бе страхотно ядосана. — Ами ти? Прекалено сляп си, за да разпознаеш собствения си мотив. Ревнуваш!

— Абсурд — отвърна Боби.

— Така е — настоя Мили. — Не искаш да успея. Искаш да ме държиш в ранчото като домашен любимец, като дете роб, което да работи за теб завинаги.

— Престани с драмите — рязко излая той.

Тод седеше удобно на канапето и се наслаждаваше на шоуто. За щастие Боби се прострелваше в крака всеки път, когато отвореше уста. Изобщо нямаше нужда от помощта на Тод. Цялата му тъпа каубойска гордост само отпъждаше момичето от него. Нещата не можеха да се развият по-добре, дори ако самият Тод бе написал сценария.

— Слушай — каза Боби, — ще ти го обясня съвсем просто. Джими Прайс наранява хората. Няма да му позволя да нарани и теб. Може да има великолепни коне, но той е въплъщение на злото.

— Зло? — презрително процеди Мили. — Кой проявява драматизъм сега? Както и да е — отметна коси тя, седна на канапето и хвана Тод за ръка, — не ми пука какво казваш. Няма да се върна в Хайуд с теб. Не сега, не и утре, никога. Дадоха ми шанс и ще се възползвам от него. Ако наистина държиш на мен, както твърдиш, трябва да го разбереш — за момент Мили си помисли, че вижда нещо — страх, съжаление, дори отчаяние — в очите на Боби. Но то бързо изчезна и на мястото му се появи отбранително равнодушие. Типично за Боби.