Тили Багшоу - Дуел

Мили й се усмихна инстинктивно и бе възнаградена с широка усмивка.

Ейми бе много по-щастлива, отколкото Мили или който и да било друг подозираше. Писмото от Ню Йорк не беше от Гарт, а от следващото най-добро място: малко, но уважавано издателство, заинтересувано от поезията й. Разбира се, не бяха казали, че ще публикуват стиховете й, но я бяха поканили на среща в Ню Йорк. Това бе достатъчно да извика на лицето й усмивка, която дори официалната вечеря с баща й не можеше да заличи.

— Позволи ми да те представя — каза Джими, като сложи ръка на рамото на Мили. — Хора, това е Мили Локуд Гроувс. Тя ще тренира тук и, надявам се, ще язди за мен през следващия сезон.

Мили се изчерви от удоволствие.

— А повечето вече познавате Тод Кренбърн — добави Джими.

Мили забеляза, че Кенди изгледа Тод многозначително, а той й отвърна с намигване. По някаква причина това страшно я подразни. През последните ден и половина бе свикнала да е единственият обект на вниманието му, а сега някаква тъпа курва с огромни цици го притегляше към себе си и това адски я вбеси. Не можеше да си обясни защо това не дразнеше и Джими, но на него очевидно не му пукаше.

— Това е Кенди — гордо заяви той. — Красивата ми съпруга.

— Здрасти — дрезгаво провлече блондинката, като неохотно отдели вниманието си от Тод за миг и изгледа отвисоко Мили, също както правеше Рейчъл.

Вещица.

— А това е Ейми — продължи Джими. — Дъщеря ми.

Надали щеше да прозвучи по-малко ентусиазирано, ако бе представил брадавицата на крака си. Горкото момиче. Мили я видя как се изчерви и се изпълни със съчувствие. Как бе възможно Джими да е толкова мил и дружелюбен с нея, напълно непознатата, а да се държи така грубо към собствената си плът и кръв?

— Здрасти — усмихна се тя, като се зачуди как да каже нещо мило, което да не прозвучи като лъжа. — Страшно ми харесват обиците ти.

— Благодаря — кимна Ейми доволно. — Нови са.

Ейми реши, че Мили е чудесно момиче.

— А това — махна Джими към дребния, мургав хубавец, който седеше срещу нея, — е Шон О’Фланегън. Шон се грижи за всичките ми каубойски коне.

— О, здрасти — усмихна се Мили широко. — Шон. Ти си приятел на Боби, нали? Разказвал ми е много за теб. Макар че вероятно съм чула редактираната версия — подхвърли закачливо.

— Най-вероятно — промърмори Шон с презрителен поглед, който накара Мили да изтръпне. — Очарован съм — добави той саркастично.

Странна работа. Защо ли беше толкова враждебен към нея?

Преди да успее да отвърне на заядливата му реплика, Джими настоя за вниманието й и я представи на треньорката си Джил, мъжествена, мрачна жена на около петдесет години. Джил имаше късо подстригана посивяла коса и носеше мъжко ездаческо сако, но за разлика от повечето треньори, които Мили познаваше, беше любезна и й кимна дружелюбно.

— И последно — продължи Джими, като се усмихна на мъжа, който седеше вляво от Мили, — искам да се запознаеш с Брад Гейсфърд. Ако има нещо, което Брад да не знае за рекламата, значи не си струва да го знаеш.

— Всъщност аз съм повече консултант по имиджа — претенциозно заяви Брад. — Някои хора наричат това, с което се занимавам, холистична реклама, но не това правя. Аз създавам имидж.

— Аха — неразбиращо кимна Мили. — Ясно.

— Хей, Брад — провикна се Тод, сякаш двамата бяха приятели от детинство, а не запознали се преди секунди. — Какво мислиш за акцента на Мили? Великолепен е, нали?

— Да, разбира се — потвърди Брад. — Падам си по акцента. Падам си по името. Вибрира като Остин Пауърс, човече. Точно каквото търсим.

Мили се намръщи. Брад приличаше на досаден зубрач. Беше вероятно на около четиридесет години, но се опитваше да изглежда като тийнейджър, издокаран в камуфлажен панталон и прекалено дълга памучна тениска, която според него подчертаваше мускулите му. Носеше очила без рамки и мизерна малка брадичка. И какво, по дяволите, беше това „вибриране“? Не беше чувала нищо толкова трагично, откак Джъстин Тимбърлейк започна да се опитва да звучи като негър. Идиотска история.

— Реших да използвам Брад за рекламите и промоциите ти — съобщи й Джими с пълна уста.

Мили искаше да го попита защо, но реши, че е по-разумно да си замълчи. Просто се вторачи в устата на Джими и се опита да си представи как целува красивата Кенди. Не беше лесно.

— Тод и аз го обсъдихме днес следобед — продължи Джими.

— Така ли? — попита Мили и впери любопитен поглед в Тод, който не й бе споменал нищо.

— Аха — изсумтя Джими. — Ти си талантлива ездачка, но това няма да е достатъчно. Имидж. Трябва да поработим върху него. Това ще е най-важното.