Тили Багшоу - Дуел

Завъртя се по корем и отвори книгата със сонети от Дън. Тя самата пишеше аматьорски поеми и се надяваше един ден да ги публикува. Сега се опита отново да потъне в красивата поезия и да не обръща внимание на виковете на братята си в басейна зад нея.

Обикновено мразеше да се пече. Но наскоро прочете в „Мари Клер“, че тъмният загар може да те накара да изглеждаш с около пет килограма по-слаб, затова, когато Кенди й предложи да наглежда близнаците, при това в продължение на цял час, тя се възползва от възможността.

Изпотена и измъчена от неудобното положение, повече й се искаше да бе отишла да й направят изкуствен тен. Но пък като си знаеше късмета, вероятно щеше да стане на зловещи оранжеви райета. Затвори очи и се опита да си се представи загоряла и отслабнала за ежегодното пътешествие на семейството до Ню Йорк. Не че Гарт щеше да я забележи, дори да отслабнеше.

Гарт Мейвърс, мускулест плейбой от Мартас Вайнярд, бе последното протеже на баща й в жокейските среди и безнадеждната мечта на Ейми. Талантлив жокей, но и страхотен женкар. Миналият сезон бе спал няколко пъти с Ейми, с надеждата това да му помогне с богатия й, властен баща, и тя страхотно си бе паднала по него. Разбира се, веднага след като Джими го назначи, той я изостави. Последното, от което се нуждаеше, бе дебелата дъщеря на Прайс, увиснала на врата му, когато дългокраки хубавици се тълпяха пред вратата му.

Ейми, разбира се, бе съсипана от измяната му, макар да полагаше усилия да го прикрие. Тъкмо бе успяла да си наложи да не се втурва в тоалетната и да плаче всеки път, щом чуе името му, когато преди месец до нея достигна ужасният слух, че Гарт се е сгодил за някаква прочута манекенка.

Знаеше, че няма никакъв шанс с него, независимо дали бе сгоден или не. Повтаряше си, че не я обича и само я бе използвал. Но все пак мисълта, че щеше да го види отново през септември, когато Гарт щеше да се състезава за баща й, караше сърцето й да потръпне от надежда и вълнение.

Тя изцеди малко крем в ръката си — предпазният фактор бе едва шест, но се страхуваше, че изобщо няма да почернее, ако използва по-силен — намаза раменете си и отново се опита да се отпусне.

Ако поне си имаше собствено жилище. Място без крещящи деца и кошмарни мащехи.

Но макар на двадесет и четири, Ейми никога не живяла извън дома си. Джими, притеснен от теглото й и без да знае как да поговори с нея по въпроса, не само я пренебрегваше, но и се отнасяше с жестокост, от която персоналът в Палос Вердес потръпваше. Но Ейми го обичаше въпреки всичко. Въпреки ужасното му поведение, проклетата му съпруга и бащинската любов към близнаците. Той бе единственият й близък. И бе убедена, че един ден чудесният свят, който си бе изградил около злобната използвачка Кенди (Джими вярваше, че жена му го обича и не му изневерява, и не даваше и дума да се издума срещу нея), щеше да рухне. А когато това станеше, Ейми щеше да е до него.

Междувременно, животът й в позлатения затвор в Палос Вердес бе адски самотен. Дони, истинският й брат (кошмарните отрочета на Кенди, заченати ин витро, никога не можеха да са й истински братя), така и не бе простил на Джими за смъртта на майка им. В деня, когато завърши колежа, той се премести в Манхатън и оттогава се обаждаше рядко и никога не ги посещаваше. Не криеше, че според него Ейми предава паметта на майка им, като живее под един покрив с Кенди, и категорично отказваше да проумее лоялността й към гнусния им баща. Раздялата с Дони бе наранила Ейми силно, макар да се опитваше да не мисли за нея.

От време на време, когато животът станеше непоносим, тя се появяваше на светската сцена в Ел Ей, но неизбежно пострадваше. Търсеше любовта, от която бе лишена в детските си години, и започваше връзки с хубави млади актьори, интересуващи се единствено от парите й — защо иначе щяха да се срещат с дебело момиче в град, претъпкан с най-красивите жени в света? Всеки път, когато бе използвана и зарязана от поредния използвач, Ейми се оттегляше в Палос Вердес да ближе раните си като измъчено животно. Намираше успокоение в единственото постоянно нещо в живота си — храната.

През годините бе опитвала всяка диета, програма на физически упражнения и психотерапия, за да свали излишните килограми. Но нищо не й бе помогнало. Дори любимата й поезия. Утехата и сигурността, които й даваше шоколадът, не можеха да бъдат заменени с нищо друго. Отдавна се бе примирила с факта, че е дебела и не може да направи нищо по въпроса.

— Ще изгориш.