Тили Багшоу - Дуел

— Не съм съвсем сигурен — отговори Джими. — Но нещо от рода на: „Британската каубойка“, за която бездруго вече говорят. „Английска роза сред магарешки тръни“ и разни такива. Разбира се, всичко ще зависи от успехите й на пистата. Но ми се струва, че приятелят ти господин Камерън я задържа прекалено назад.

Тод кимна в съгласие. Колкото повече хора критикуваха Боби, толкова по-добре.

— Треньорката ми Джилиан Сандърс ще я обучи да язди някои от най-добрите каубойски коне на планетата. А тренировъчната й седмица ще бъде петдесет и четири часова — заяви Джими. — Ако Мили не успее да постигне чудеса с подобна помощ, значи никога няма да има кариера.

— О, ще се справя, господин… Джими — намеси се момичето. — Обещавам.

В главата й се появи съблазнителна картинка. Завръща се в Нюмаркет като световноизвестна звезда в каубойските състезания, отрупана с купи и трофеи. Кариерата на Рейчъл загадъчно се е провалила и тя тътри куфарите си нещастно по частния път на Нюуелс, надебеляла и с целулит и петна, а Мили гордо си връща дома пред радостна тълпа, предвождана от засрамената Линда, която най-после признава, че винаги е грешала по отношение на Рейчъл.

В миналото, когато си фантазираше това, Мили винаги си представяше, че е и омъжена за Боби. Но днес по някаква причина пропусна тази част. Днес ставаше дума само за нея.

Чак когато се качи в колата на Тод и потеглиха обратно към Бел Еър, действителността я накара да изстине.

— Ще се наложи да напусна Хайуд, нали? — внезапно попита тя.

— Ами, разбира се — потвърди Тод, без да сваля очи от пътя. — Това проблем ли е?

— Боби може да си помисли така — въздъхна тя. — Имам предвид, съмнявам се, че ще му липсвам, но знаеш колко силно мрази Джими.

— Не съм сигурен, че това е съвсем вярно — излъга Тод. — Едва се познават. Освен това Боби държи на теб, нали? Не би искал да пропуснеш възможност, която ти се удава само веднъж в живота. Не мислиш ли така?

Твърдо бе решил, че не си струва да говори лошо за Боби. Поне не още. По-разумно бе да остави нещата такива, каквито си бяха и да позволи на тъпия каубой сам да прецака отношенията си с Мили.

— Не знам — въздъхна Мили със съмнение в гласа. — Мисля, че Боби иска да продължи да ме тренира. Но проблемът е, че никога няма достатъчно време.

— Точно така! — изтъкна Тод. — Честно казано, ти ще му направиш услуга. Той си има достатъчно работа с конюшните, да не говорим и за закъсалото ранчо, плюс работата му в чужбина. А при Джими ще тренираш и ще се състезаваш непрекъснато. При това говоря за сериозни състезания: Лос Аламитос, Бей Медоус. А следващата година може дори и „Тройната корона“. Кой знае?

Сърцето на Мили заби лудо. „Тройната корона“ беше върховното надбягване. Провеждаше се в Ню Мексико и се състоеше от дерби в Руидосо през юни, „Рейнбоу“ през юли и „Американско бъдеще“ в началото на септември. Да участваш в някое от тези надбягвания бе мечта.

Тод беше прав. Щеше да направи услуга на Боби, ако го освободеше от себе си. Бездруго отношенията им вече не бяха особено добри.

— Мога ли да използвам телефона ти? — попита тя.

Тод я изгледа учудено.

— Ще разкажа на Боби какво става. Няма по-добър момент от настоящия, нали?

— Точно така — ухили се той и си помисли, че момичето все повече му харесва. — Само един въпрос. Къде ще живееш, докато тренираш?

— О — натъжи се Мили. — Аз май приех… имам предвид… не завинаги… но си помислих…

— Че можеш да живееш при мен? — довърши Тод вместо нея. — Успокой се — продължи със смях. — Само се пошегувах. Добре дошла си.

Съмър чу само откъслечни крясъци от разговора.

— Не, не ми пука какво казва той… дай да говоря с него. Мили, дай шибания телефон на Кренбърн!

Боби бе вдигнал телефона в кухнята на семейство Макдоналд. Съмър седеше в стаята си на горния етаж, точно отгоре. Преструваше се, че учи, но попиваше внимателно всяка дума от драмата, която се разиграваше под нея, притиснала уши към дъските на пода. Дори без виковете на Боби ставаше ясно за какво говорят. Бяха предложили на Мили и тя очевидно бе приела да се състезава за някакъв собственик на коне от Ел Ей. Някакъв тип на име Джими, когото Боби наричаше въплъщение на дявола. Явно обвиняваше Тод за случилото се.

Съмър си помисли доволно, че Мили му бе затръшнала телефона, защото го чу да ругае и да набира нов номер, преди крясъците да започнат отново.

— Не смей да ми затваряш проклетия телефон! Да, ти си… ти си дете! Дай да говоря с него, Мили. Съвсем сериозен съм.