Тили Багшоу - Дуел

Тод се обърна към Клои.

— След около половин час ще се отбие още един мой приятел — съобщи й, като си погледна часовника. — Надявам се присъствието му да не е проблем. Той ще погледа ездата на Мили.

— Разбира се, добре дошъл е — отвърна Клои и се усмихна на Мили. — Ще оседлая Демон веднага и можеш да го изпробваш. Как ти звучи това?

— Какъв приятел? — изненада се Мили и изгледа въпросително Тод, но Клои изчезна в конюшнята и след минута се върна с Демон, а при вида на коня всички мисли за странния посетител се изпариха от главата й.

— Красавец е, нали? — подхвърли Клои, като го потупа нежно по врата.

— Невероятен е — възхити се Мили и притисна буза към кадифените му ноздри.

Конят имаше красиви очи като на Бамби, обрамчени от дълги мигли, но мускулатурата му не бе ни най-малко деликатна. Приличаше на конска версия на Майк Тайсън с лице на Мерилин Монро. — Боби би полудял по този кон — добави тя.

— Боби Камерън? Каубоят? — засия Клои. — Значи е истина, а? Той ли е новият партньор на Тод? Чух, че е гениален треньор и страхотен хубавец. Той ли те тренира?

— Да. Когато има време, разбира се — отговори Мили горчиво. — Напоследък почти не го виждам, защото пътува адски много.

Осъзнала, че мисълта за Боби бе достатъчна да развали чудесното й настроение, реши да смени темата.

— Чакай — извика и грабна седлото на Демон от другата гърдеста конярка, за да го постави нежно на гърба му. — Мога да се справя с това — увери ги, после се наведе към ухото на коня и зашепна: — Хайде да видим дали и за езда си толкова страхотен, колкото на външен вид.

Джими Прайс дръпна от кубинската си пура и издиша дима в чистия въздух.

— Напомни ми какво, по дяволите, правя тук — изсумтя той на Тод.

Двамата седяха на твърдите, неудобни пластмасови столове и се готвеха да гледат как Мили ще язди Демон по пистата за тренировки. Хлапето трябваше да е нещо наистина впечатляващо, за да разсее Джими от мислите за изтръпналия му задник. В продължение на години задникът на Джими бе свикнал да е луксозно настанен на меките седалки на тузарски канапета и столове и в резултат на това не търпеше неудобства.

— Само я виж — отвърна Тод. — Няма да се разочароваш. Обещавам ти.

Беше прав. Да видиш как Мили изскача от вратата на старта, бе все едно да наблюдаваш избухването на древен вулкан. Беше дребна, а конят — огромен и як, но тя не само го контролираше идеално, но и успя да го принуди да развие скорост, каквато Джими не бе смятал за възможна. Отдавна не бе виждал някой да язди с такава страст. Сърцето му заби развълнувано и в главата му се завъртяха безброй идеи за чудесата, които можеше да направи с подобен жокей.

— Признавам, че съм впечатлен — заяви, като поклати глава с възхищение. — Невероятно добра е.

— И е чудесна за реклами — добави Тод. — Не си виждал лицето й отблизо, но е страшно сладка. И е откачила от скука в тъпото ранчо.

— Хм — изсумтя Джими. — Ще трябва да свали няколко килограма, ако иска да се състезава за мен.

Прайс не искаше да показва ентусиазма си.

— Не е проблем — увери го Тод, макар да си помисли, че Прайс не е с всичкия си, тъй като Мили нямаше и един излишен грам. — Мога да я вкарам във форма за по-малко от седмица. Тя е много… — усмихна се той, докато търсеше подходящата дума. — Податлива.

Точно в този момент Мили се завъртя и им махна ухилено откъм пистата.

Тод размаха ръка в отговор и я повика.

— Мили — каза, като подаде ръка да слезе от коня, който Клои чакаше наблизо, за да го отведе в конюшнята. — Запознай се с Джими Прайс. Джими, позволи ми да ти представя новата сензация в състезанията с каубойски коне, госпожица Мили Локуд Гроувс.

Зачервена и изпотена от ездата, Мили се шашна и за миг не можа да проговори. Джими Прайс бе един от най-прочутите собственици на чистокръвни коне в света. Беше израснала с името му, което често бе чувала от баща си и другите коневъди в Нюмаркет, а когато се запозна с Боби, научи, че Прайс бе известен и в състезанията с каубойски коне.

Наистина Боби го мразеше силно, макар причините, които й бе изтъкнал за ненавистта си, да й се струваха неясни. С изключение на историята за първата му съпруга и как горката жена се самоубила, когато я изоставил. Това беше наистина ужасно.

— Радвам се да се запознаем.

Мислите й секнаха, когато осъзна, че Джими не само й говори, но и разтърсва ръката й енергично.

— Тод спомена, че сериозно искаш да се занимаваш с надбягвания.

— О, да — отговори тя, като бързо си възвърна хладнокръвието. — Адски сериозно. Трябва да печеля повече пари. Много повече.