Тили Багшоу - Дуел

Джими се засмя.

— Момиче по мой вкус. Е, ще видим какво можем да направим по въпроса, млада госпожице.

Ако не беше чувала толкова лоши неща за него от Боби, Мили вероятно щеше да го сметне за безобиден веселяк, нещо като прекалено дебел и пушещ пури Дядо Коледа. Джими определено беше любезен и дружелюбен, а и ласкателно заинтересован от кариерата й.

— Извинете ме — каза Тод, като погледна вибриращия си мобифон. — Трябва да ви напусна за момент, ако нямате нищо против.

Никой от двамата дори не го погледна, което той изтълкува като съгласие, затова се отдръпна на няколко метра и насочи вниманието си към разговори по телефона.

— Какво става, Джак?

Адвокатът му не бе забравил късното му обаждане снощи.

— Е — поде той, — Уайоминг. Мисля, че говориш за метановите запаси в долината на река Паудър — прие мълчанието на Тод за съгласие и продължи. — Там има няколко западащи каубойски имота с тонове метан под земята. Според законите в Уайоминг каубоите притежават само земята, но не и природните богатства под нея.

— А тях кой ги притежава? — поинтересува се Тод.

— Правителството. До известна степен. Да го кажем така. Правителството може да даде права на петролни и газови компании да сондират земята и да задържат всички печалби, независимо дали това се харесва на собствениците на земите или не. А както можеш да си представиш, това не им харесва.

— Аха — промърмори Тод замислено. — Разбирам. Ами делата?

— Каубоите нямат никакви правни аргументи — отговори Джак. — Но полагат усилия поне да забавят газовите компании. Принуждават ги да правят безброй доклади за почвата, проучвания на растителността и подобни дивотии, а всичко това отнема време и пари. Няколко от собствениците на земи дори се снабдили със съдебни нареждания да задържат хората от газовите компании далеч от земята си. Впоследствие нарежданията били отменени, но закъсненията са адски скъпи.

— Обзалагам се, че е така — кимна Тод, който бе минал през подобни правни битки при няколко от строителните си обекти.

— Някои от газовите компании сключвали парични сделки със собствениците на земи, за да избегнат правните разправии — продължи Джак. — Но официално, не са задължени да платят на тези типове и цент. Ако е намерен газ и те имат щатски разрешения, могат да влязат в имението и да организират добива му.

После Джак обясни, че калифорнийският закон бил по-сложен. Но всички големи петролни и газови компании — „Шеврон“, „Девън енерджи“, „Сенека“ — търсели начини да се справят и със собствениците на земи по Западното крайбрежие.

— Благодаря, Джак — приключи разговора Тод. — Ще ти се обадя отново.

Добре, добре. Нищо чудно, че Боби се тревожеше. Хайуд, с легендарния му петрол, сигурно бе най-рисковото имение в Калифорния. А той нямаше да знае нищо по въпроса, ако не бе Мили.

Обърна се и видя, че Мили се смееше и шегуваше с Прайс, а неудобството й бе изчезнало. Новата прическа наистина подчертаваше нежните й черти и красивата широка уста. Тод усети, че получава ерекция, когато си помисли колко му се иска да види тези плътни устни, притиснати към члена му.

А кретенът Боби говореше за нея, сякаш бе дете или Дева Мария, или и двете заедно. Но според Тод тя определено си бе жена.

Не беше решил какъв ще е следващият му ход, нито пък как да използва вълнуващата нова информация за Хайуд. Но след като Мили, макар и несъзнателно, можеше да снесе толкова полезна информация, бе изключително важно да е на негова страна. Трябваше да развали за постоянно отношенията й с Боби.

Внезапно Джими Прайс му се стори още по-ценен.

— Добре ли се забавлявате? — попита той с най-очарователната си усмивка.

— Господин Прайс тъкмо предложи да ме спонсорира! — развълнувано извика Мили и заподскача от крак на крак.

— Моля те — ухили се Джими. — Караш ме да се чувствам адски стар. Наричай ме Джими.

— Извинявай, Джими — смути се Мили.

Тя не правеше опит да прикрие вълнението си — очевидно преговарянето не бе една от силните й страни. Трябваше да поработят върху това.

— Тод, не е ли чудесно? Той каза, че мога да тренирам пет дни седмично в Палас Верди…

— Палос Вердес — нежно я поправи Тод.

— Да, там. И можеш да закараш Демон в техните конюшни. Ако искаш, разбира се. А Джими ще ми направи реклама във вестниците. Нещо като с Рейчъл, но различно…

— Какво имаш предвид? — обърна се Тод към Джими, като прекъсна въодушевеното дрънкане на Мили.