Тили Багшоу - Дуел

— Какви дела?

— О, Господи, наистина не съм съвсем наясно — отегчено отвърна Мили. — Нещо за петролните компании, които прогонили каубоите от земите им. Не се случвало често в Калифорния, но всички са разтревожени.

— Наистина ли? — вметна небрежно Тод, като положи усилия да скрие възбудата си. — Е, сигурен съм, че всичко ще се подреди.

Мили се прозя и прикри устата си с ръка. Тод остави чашата си, приближи се до нея, обгърна я през кръста и я свали от плота. Беше незначителен жест, но неочаквано интимен.

— А междувременно — каза той, като отдръпна ръцете си неохотно, — трябва да престанеш да се тревожиш за хорските проблеми и да се наспиш хубаво.

Веднага след като Мили си легна, Тод се втурна в кабинета си и грабна телефона.

— Джак?

Гласът на адвоката прозвуча замаяно и сънливо от другата страна на линията.

— Тод? Ти ли си? Господи, колко е часът?

— Няма значение — нетърпеливо отговори Тод. — Може би имам нещо интересно за Хайуд. Искам да откриеш всичко възможно за делата между каубоите в Уайоминг и петролните компании.

— Уайоминг? — промърмори адвокатът изморено. — Да, разбира се. Добре. Кога искаш информацията?

— Утре сутрин — отсече Тод и затвори.

На следващата сутрин Мили се събуди от ярката слънчева светлина, която нахлуваше в спалнята й през вдигнатите щори.

— Събуди се.

Тод отвори широко прозорците и в стаята нахлу хладен въздух. Мили инстинктивно се пъхна под завивките и се зачуди защо домакинът й не бе почукал. Слава Богу, че си беше облякла пижамата.

— Вече е девет и петнадесет — съобщи Тод, като потри ръце. — А това означава, че имаш половин час да се облечеш и да излезем.

— Къде… отиваме? — промърмори тя сънливо.

— Днес е щастливият ти ден — ухили се той. — Отиваме на езда.

Центърът за езда „Мандевил каньон“ покри представите на Мили за рая.

Само на няколко километра северно от „Сънсет“ в Брентуд, богаташки квартал в Ел Ей, лежеше огромно имение с великолепни зелени ливади, буен поток и стотици акри хълмисти пътеки. В подножието на каньона имаше просторен двор, идеално почистен и заобиколен от бяла дървена ограда. Традиционните дървени конюшни бяха дом на най-красивите коне, които Мили бе виждала на едно място.

Само двете симетрични палми отпред, яркото слънце и русите коняри ти подсказваха, че си в Ел Ей, а не в коневъдна ферма някъде из Кентъки.

— Тод Кренбърн! Ама че изненада!

Зашеметяващо красиво момиче, което се отличаваше от останалите коняри с това, че бе единствената брюнетка, се приближи да ги поздрави. Беше облечена в къси дънкови шорти и бяла риза, вързана хлабаво под гърдите, която разкриваше червеното горнище на бански.

— Не е типично за теб да ни посещаваш лично. И кого водиш? — усмихна се тя на Мили.

— Мили Локуд Гроувс, запознай се с Клои Коулгън.

Двете момичета се ръкуваха.

— Мили тренира в новите ми конюшни в Санта Инес — обясни Тод. — Тъкмо започва кариерата си като жокей на каубойски коне.

Моите нови конюшни? Боби щеше да побеснее, ако можеше да го чуе, помисли си Мили. Е, всъщност беше вярно, поне отчасти.

— Така ли? — попита Клои, като повдигна скептично вежди.

Като много от бившите приятелки на Тод, тя не можеше да повярва, че връзката му с това много красиво и младо момиче е само делова. Или ако е такава, надали щеше да остане същата за дълго време. А и Мили не приличаше на жокеите на каубойски коне, които бе виждала досега.

— Какво ви води тук? Демон ли искате да видите?

Тод кихна, извади инхалатора от джоба си и вдъхна дълбоко, преди да отговори.

— Да, моля — отвърна. — Демон е изключително красив жребец, когото наследих наскоро — обясни на Мили. — Спечелих го на покер от местен коневъд. Човекът обича да играе хазарт, но му липсват две основни неща — талант и пари, така че накрая бе принуден да ми даде коня.

— Ужасно! — възмутено извика Мили.

Макар да бе израснала в печеливша коневъдна ферма, тя бе прекалено привързана към конете, за да гледа на тях само като на търговска стока, да не говорим за предмет, който може да бъде спечелен или загубен на карти.

— Щях да го продам — продължи Тод, който се направи, че не забелязва реакцията й. — Но Клои реши, че е обещаващ и трябва да го задържа. Исках да видя дали си съгласна с нея.

За момент Мили забрави възмущението си и се изчерви от удоволствие при мисълта, че човек като Тод търсеше нейния съвет. Беше свикнала да се отнасят с нея като с дете — първо родителите й, а после и Боби. Беше приятно да те приемат сериозно поне веднъж.