Тили Багшоу - Дуел

Извърна се и видя Съмър, застанала до вратата. Макар и боса, дългите й крака изглеждаха безкрайни, а чистата й коса блестеше като златен ореол. Момчетата щяха да се нахвърлят като луди върху нея, когато отидеше в „Бъркли“, помисли си той братски.

— Хей — усмихна се Боби, като се опита да се поразвесели заради нея. — Изглеждаш много красива. Какво ще кажеш за една прегръдка от бъдещата студентка? Или вече си прекалено изискана и умна?

— За теб винаги — засмя се тя.

Плъзна се в ръцете му и се притисна към него. Затвори очи и вдъхна топлата мъжествена миризма на гърдите му. Господи, как го искаше!

Сложил ръка на тила й и все още потънал в неприятни мисли за Тод и Мили, Боби несъзнателно започна да гали копринената й коса. Сърцето на Съмър едва не спря.

Първо й беше изпратил цветя — много нетипично за него, дори и след страхотно постижение като „Бъркли“. После я бе нарекъл красива за първи път в живота й, а след това я бе прегърнал. А сега галеше косата й като нежен любовник.

Ужасно й се искаше да го целуне. Но не смееше. Просто обгърна ръце около кръста му и се притисни плътно към него.

Мили я нямаше. И Боби бе неин за уикенда.

Съмър възнамеряваше да се възползва от това.

Мили се влюби в Ел Ей.

Всичко там, дори пътуването от Хайуд, беше вълнуващо. Хареса й как Тод шофираше. Адски бързо, но с увереността и спокойствието на добър шофьор. Така шофираше и баща й, макар че със Сесил никога не бе усещала яркото слънце по лицето си и вятъра в косата си, нито невероятната красота на синия океан, докато префучаваха по крайбрежната магистрала.

Мили си спомни надеждите и очакванията си миналата година, когато пристигна в Америка за първи път и пое по същия път с Боби, но в обратната посока. Хайуд трябваше да отвори нова и чудесна глава в живота й. Но следващите месеци й бяха донесли само мъка и загуба. По-късно видя, че надеждите й да спечели любовта на Боби са напълно безпочвени.

Но това вече нямаше значение. Какво бе още едно разочарование след всичко станало? Важното сега бе само състезателната й кариера и връщането на Нюуелс.

Чувстваше се чудесно задето се бе отделила от всички проблеми, макар и само за уикенда. Най-после, когато каньоните и хълмовете отстъпиха пред небостъргачите и гигантските магазини, Мили осъзна, че за първи път от смъртта на баща си се забавляваше истински.

Докато стигнат до източната порта на Бел Еър и потеглят по хълмовете покрай струващите по няколко милиона къщи с грандиозни частни пътища и безукорно поддържани дворове, обсипани с цветя, Мили бе полудяла от вълнение.

— Уха — извика тя, когато минаха покрай прочутия хотел „Бел Еър“. — Колко пари имат тези хора? Какви домове и коли! Невероятно е.

— Да — небрежно кимна Тод. — Това е хубавата част от града.

Мили си припомни как Дилън и Боби бяха споделили веднъж, че презират Ел Ей. „Ел Ей парализира хората и изсмуква доброто от тях, както паякът прави с мухите“, бе казал Боби. Но като гледаше великолепните улици и къщите с блестящо бели огради, не можеше да си обясни какво, по дяволите, бе имал предвид.

— Мамка му — ахна тя, когато минаха през портата от ковано желязо и влязоха в имението на Тод.

Къщата бе ниска, в испански стил и построена с вкус, за разлика от повечето претруфени замъци, покрай които бяха минали, заобиколена от три акра изумруденозелени поляни с гледка към игрището за голф и океана.

— Ти си доста богат, а?

Тод се засмя доволно. Обичаше да се възхищават на успехите му. Но още повече му харесваше наивността на Мили. Беше много млада, не умееше да се въздържа и издрънкваше всичко, което й дойдеше наум. А този навик щеше да я направи лесна за манипулиране — и в леглото, и извън него. Ако натиснеше правилните бутони, момичето щеше да сподели с него всичко, което знаеше за бизнеса на Боби Камерън.

Разбира се, Тод не знаеше със сигурност дали Боби има ахилесова пета. Но инстинктът му подсказваше, че има, а Мили можеше да го отведе до нея. Да, всичкият този петрол в ранчото определено си заслужаваше труда.

— Влизай — подкани я той, като извади сака й от багажника. — Ще ти покажа стаята ти, а после можем да отидем в града. Как ти звучат обяд и пазар в Бевърли Хилс?

— Чудесно — усмихна се Мили, но внезапно лицето й помръкна.

— Какво има? — попита той.

— Всичките ми пари отиват в спестяванията ми за Нюуелс — тъжно обясни тя. — Не мога да си позволя да пазарувам. А и нямам елегантен тоалет за обяд.

— Успокой се — усмихна се Тод. — Този уикенд е за моя сметка. Ти трябва само да се забавляваш.